Тези две думи прозвучаха толкова зловещо, че тя направо потрепери. Нети я беше предупредила, че това няма да му хареса. И тя го разбра по стиснатата му челюст и студения блясък на сините му очи. О, той беше изключително ядосан. Но въпреки това не беше помръднал от стола. Само стисна по-здраво чашата бренди в ръката си. Продължи меко, но заплашително:
— Първоначалното ни споразумение не беше такова.
— Но всичко се промени оттогава — напомни тя.
— Нищо не се е променило. Освен твоите болни подозрения и фантазии.
— Ако ти не се съгласиш…
— Розалин, стой там, където си — грубо изсъска той. — Все още не съм приключил с обсъждането на най-новото ти условие.
Той остави чашата на масата до себе си и без да сваля поглед от нея, скръсти ръце. Продължи да говори, а гласът му зазвуча отново съвсем спокойно:
— Значи ти искаш временно да ме използваш за разплод.
— Не е нужно да ставаш вулгарен.
— Ами това са най-подходящите думи за разговора, който ти започна. От мене се иска само да те оплодя и нищо повече. Въпросът е дали аз ще мога да ти дам единствено това, което ти искаш. Това ще бъде ново изживяване за мен. Не съм сигурен дали съм способен на такова изпълнение, в което да не влагам никакви чувства.
Но точно в този миг той беше сигурен, че е способен. Толкова й беше ядосан и разгневен, че това, което искаше, действително беше да вдигне нощницата й, да я преметне през коляното си и да я бие докато се вразуми. Но тя щеше да получи точно това, за което го молеше. Искаше му се да узнае колко време ще й е нужно да разбере, че не е получила желаното.
Самата Розалин вече бе разколебана. В неговата уста всичко звучеше така… така… животинско. И да не влага никакви чувства? Какво искаше да каже с това? Как щеше да я люби, ако му е безразлично? Та нали той й беше казал, че човек не може да се люби ако няма желание? Разбира се това се отнасяше за времето, в което я убеждаваше, че няма нужда от друга жена освен нея. А това се оказа просто лъжа. Дори сега каза, че не е сигурен дали може да го направи. По дяволите! От самото начало той искаше само това от нея. Как така няма да може да го направи!
Гласът му прекъсна мислите й:
— Ела тук, Розалин — спокойно й заповяда той.
— Антъни, може би…
— Искаш дете, нали?
— Да — тихо отвърна тя.
— Тогава ела тук.
Тя се приближи бавно и малко страхливо. Не го харесваше такъв студен и пресметлив. Знаеше, че кипи от гняв, но не се издава. С всяка стъпка пулсът й се ускоряваше все повече. Те ще се любят! Няма значение как, нито къде. Погледна празното легло, а след това стола. Изведнъж си спомни заплахата на Антъни вечерта, когато Джордж и Франсиз бяха тук. Той й беше казал, че ще й даде един урок точно на този стол. Изведнъж замръзна на мястото си.
За нещастие вече бе твърде късно. Беше достатъчно близо до него. Той само се протегна и я придърпа на скута си. Тя се обърна да седне на една страна с лице към него. Той не й позволи. Постави я да седне така, както той иска — с гръб към него. Тази поза я изнерви още повече. Тя не виждаше лицето му зад гърба си. Вероятно това беше намерението му. Не знаеше какво да мисли.
— Държиш се като пън, скъпа моя. Трябва ли да ти напомням, че идеята беше твоя?
— Но не и за стола.
— Не съм казал, че ще го правим тука. Но не съм казал и че няма. Има ли значение всъщност къде го правим? Първо трябва да разбера обаче дали аз самият имам намерение да правя нещо.
В тази поза, в която беше поставена — седнала на бедрата му, тя нямаше начин да узнае дали той има намерение да прави нещо. Усети как той хваща косата й с две ръце, но не разбра, че е притиснал копринените й кичури към устните и бузите си. Не можа да види как той със затворени очи се любува на допира на къдриците до кожата си.
— Антъни, не мисля…
— Шът! — Той рязко дръпна главата й назад и прошепна в ухото й: — Прекалено много мислиш, скъпа моя. Защо не опиташ нещо спонтанно? Може и да ти хареса.
Тя не каза нищо. Той свали халата от рамене й и ръцете му се спуснаха надолу по нейните. После с обратно движение дланите му се върнаха към раменете й. Продължи да я докосва, но тя много бързо усети разликата от миналия път. Дори снощи в каретата, когато галеше голата й ръка, беше съвсем различно. Тогава чувстваше плам, който я изгаряше. А сега не чувстваше нищо. Едно безразличие. Като че ли само я докосваше, без да влага нищичко. О, господи, без никакво чувство!
Не можеше да го понесе. Не и по този начин. Поиска да се изправи, но две ръце я сграбчиха за гърдите и я върнаха обратно.
— Няма да ходиш никъде, скъпа. Ти дойде тук да ми поставяш проклетите си условия и аз се съгласих с тях. Твърде късно е да променяш решението си.