Той просто нямаше избор. Тя прекалено бързо влезе в ритъм и той се чувстваше много добре. Знаеше, че няма да изчака нейния екстаз. А и нямаше намерение да чака. Щеше да я остави така — желаеща, търсеща… В края на краищата нали не е нужно да изпиташ удоволствие, за да имаш дете. Но той не можеше да направи това. Независимо дали го заслужава или не.
Седна, обхвана е ръка талията й, за да я успокои. С другата ръка се плъзна по меките дипли на долните й устни, за да напипа най-чувствителното й място. Накара я да изпадне в безпаметност. После я остави сама да довърши започнатото. И когато тя го направи с бързи и ритмични движения, след секунди и двамата бяха обхванати от спазми. Тя се свлече по гръб върху му на стола, изтощена и блажена. Той й позволи това само за миг. Само за миг позволи и на себе си удоволствието да я задържи в така желаната прегръдка. След това седна и й помогна да се изправи.
— Отивай в леглото. В моето легло. Ще спиш тук докато забременееш.
Студеният му тон прекъсна екстаза й. Тя онемя. Обърна се и видя безизразното му лице. Кобалтовите му очи бяха хладни. Почуди се дали е чула правилно. Той погледна настрани, за да освободи съзнанието си от образа й и спокойно закопча панталона си. В този миг тя осъзна, че той дори не се е събул. Дори не е развързал колана на халата си. А и тя все още беше по нощница.
Очите й се наляха със сълзи. Антъни я погледна и изведнъж лицето му придоби яростно изражение.
— Недей да плачеш — изръмжа той. — Ще ядеш бой. Ти получи точно това, което искаше.
— Не е вярно — проплака тя.
— Не е ли? Какво очакваш повече, след като искаш да се любим планомерно и целенасочено!
Тя се обърна с гръб към него, криейки сълзите си и намери убежище в леглото му. Колкото и да й се искаше да се върне в своята стая, не се осмеляваше да го направи. Беше обхваната от срам. Плачеше тихо. Той имаше право. Беше дошла тук, мислейки, че той ще я люби както преди. Това, което бе получила, се оказа съвсем различно. Но си го заслужаваше. А удоволствието, което бе изпитала, я накара да се срамува още повече.
Беше убедена, че е взела правилно решение. О, господи, защо не послуша съвета на Нети! Защо винаги се държеше като абсолютна егоистка! Ако Антъни беше дошъл при нея със същото предложение — да спи с нея само докато забременее, а след това да няма нищо общо с него, тя щеше да се разстрои и да го сметне за най-жестокия… О, господи, какво ли си мисли за нея той? Тя не би приела толкова жестоко предложение. Щеше да бъде ужасно обидена и ядосана, много по ядосана от него.
Но той не я обича. Тя не искаше да разбере какво точно чувства той в момента. И все пак на какво можеше да се дължи отношението му към нея? Та той изпитваше желание, ревност, чувство за собственост…
Изведнъж тя се сепна. Нима не са точно такива чувствата, които придружават истинската любов? Но нали той каза, че не я обича! Нали беше твърде рано да говорят за любов! И никога не я беше поправял, когато тя му припомняше, че не я обича. Не, не би могъл да я обича. Ами ако все пак я обича? Ами ако той казваше истината и действително не й беше изневерявал? В такъв случай постъпките й от сватбата им насам бяха непростими. Не… не! Не е възможно да е бъркала във всичко.
Седна. Отправи поглед към него. Той все още седеше на стола с чаша в ръка.
— Антъни?
Той я погледна и отвърна горчиво и строго:
— Заспивай, Розалин. Иначе ще продължим да се съвокупляваме. И този път не за твое, а за мое удобство.
Тя легна отново. Той наистина ли си помисли, че тя го кани да се „съвокупляват“ отново? Не, той просто се държи отвратително и тя не може да го обвини за това. Просто не знаеше как би могла да се измъкне от последната сделка, която сама беше предложила. И то без да го разгневява допълнително.
Не можа да заспи. А и Антъни не легна в същото легло.
Глава тридесет и седма
На следващата сутрин още в седем часа и половина Розалин заслиза надолу по стълбите. Бузите й все още горяха от унижението, когато се срещна лице в лице с Джеймс само по прозрачната си нощница. По-големият Малори изглеждаше безупречно във вечерното си облекло. Очевидно се прибираше след нощен гуляй. Тъкмо отваряше вратата на стаята си, когато Розалин се появи в коридора. Погледът му я убеди, че е видял всичко. Очите му се плъзнаха по тялото й — надолу и след това нагоре. Изведнъж повдигна въпросително вежди. Тя изглеждаше невероятно смутена. Незабавно се вмъкна в стаята си и шумно затръшна вратата. Зад гърба й се чу силен смях. Изпита желание да се скрие под завивките и никога вече да не се показва оттам. Добре, ако беше помислил, че се е помирила с Антъни и е споделила леглото му. Но тя съвсем явно му показа, че продължава да обитава друга стая. По дяволите, да си мисли каквото ще! Имаше достатъчно много грижи, за да държи сметка и за това.