Обърната с главата надолу, тя нямаше възможност да разгледа сградата. Том бързо я носеше нагоре по стълбите. От другата страна на улицата имаше жилища, облицовани с кафяв камък. Кварталът изглеждаше нормален, дори почтен. В такъв случай това можеше да е пансион. Вероятно. Наоколо не се виждаше никой — съвсем естествено за това време.
Значи тук се е преместил Джорди, в по-добър квартал. Нищо чудно, че толкова трудно го откри Антъни. Предишното му свърталище беше някакъв вертеп по доковете. Оттам тя успя да се измъкне миналия път. Но като че ли намесата на Антъни не бе повлияла на Джорди. Тя влезе направо в капана точно когато си мислеше, че е в безопасност. По дяволите, тя го презира за шотландската му упоритост и за нежеланието му да се откаже от намерението си.
Спряха и потропаха на вратата. Още няколко стъпки и Розалин беше хвърлена на един стол. Тя изстена и седна на вързаните си ръце. Почувства ужасна болка. Разгневено се огледа, за да открие Джорди.
Съзря го. Стоеше до леглото с разтворен куфар пред себе си. В ръката си държеше бяла риза. Явно си събираше багажа. Тя се втренчи в него. В първия момент не можа да го познае. Но рижавата му коса… Не се стърпя и направи гримаса. Ако не беше тази коса, изобщо нямаше да го познае. Изглеждаше ужасно. По-скоро трябваше да остане в леглото, а не да си стяга багажа. Боже господи, какво е сторил Антъни с него! Лицето му беше двойно подпухнало. Едното му око беше черно и напълно затворено. Другото беше синьо-червено и имаше само една цепчица. Носът беше подут и изкривен. Устните бяха подути и покрити с кървава коричка. Бузите бяха ожулени и одраскани. Кожата му никъде не беше цяла, дори над очите.
Той не я гледаше. Не и в този миг. Гледаше двамата негодници, които бяха виновни за присъствието й тук. А те така се бяха втренчили в него, сякаш го виждаха за пръв път. Нима не знаеха какво се е случило с него? По дяволите, нима я бяха отвлекли по погрешка.
Наистина беше точно така. Джорди захвърли ризата си с ярост и простена. Хвана се за ребрата и това остро движение изкриви лицето му от болка. Уилбърт и Томас Стоу просто стояха, без да знаят какво да правят.
Джорди заруга, като се задавяше от ярост. Думите му трудно излизаха от устата и се задавяше.
— Идиоти с идиоти! Изпратих едно момче да ви намери. Не получихте ли една бележка от него?
— А, т’ва ли? — Том измъкна една хартия от джоба си. — Не можем да четем, господине!
Той пусна хартията на пода. От гърлото на Джорди се изтръгна грозен звук.
— Ето к’во получавам задето наемам тъпи англичани на работа. — Той посочи към Розалин. — Ни я искам вече тук. Тя е омъжена за проклетия англичанин.
Това положение очевидно се стори много забавно на Уилбърт и Томас. Те се разсмяха гръмогласно. Розалин видя как малкото местенца по лицето на Джорди, които не бяха сини или черни, почервеняват. Ако не беше толкова вбесена от това, че се е озовала тук, може би също щеше да намери ситуацията за много забавна. Но на Джорди не му беше забавно.
— Изчезвайте и двамата.
Мъжете престанаха да се смеят.
— Когато ни платиш, господине!
Уилбърт се беше обърнал учтиво към него, но в тона му не се долавяше никакъв респект. В действителност ниският брадат мъж гледаше заплашително Джорди. Високият не изглеждаше по-различно. Джорди се укроти. Гневът му се оттече изведнъж. Розалин отвори широко очи. О, та той се страхува. Може би няма пари да им плати.
Наистина, Джорди имаше само толкова пари, колкото му трябваха да се върне обратно в Шотландия. Бе разчитал на нейното състояние, за да плати на наемниците. Но всичките й пари бяха отишли в ръцете на англичанина. Не е справедливо. Сега сигурно тези двамата ще го убият. В това състояние той няма да може дори да се защитава.
Розалин успя най-сетне да изплюе кърпата.
— Развържи ме и аз ще ти платя. В замяна искам само да ми върнеш моя нож.
— Да не си я докоснал — заповяда Джорди. Тя се обърна ядосано към него.
— Затваряй си устата, Джорди. Знаеш ли какво ще ти се случи, когато моят съпруг разбере? Когато те набие отново, ще разбереш, че в момента се чувстваш прекрасно.
Уилбърт и Томас не пропуснаха начина, по който тя произнесе „отново“. В живота си сигурно бяха убили няколко души, но никога не бяха наранявали жена. Не биха го направили, ако шотландецът не им беше предложил толкова много пари. Това беше за тях цяло състояние.
Уилбърт пристъпи към Розалин и отряза въжетата й със собствения й нож. Прокара острието по ръката си за да го пробва и след като й го подаде, бързо отстъпи назад.