Тя се учуди, че всичко стана толкова лесно. Не беше сигурна, че двамата грубияни ще й се подчинят. Но те го направиха. Сега вече се почувства по-добре. Очевидно Джорди мислеше да вземе от нея пари и едва тогава да я пусне. Не можа да направи нищо от безсилие. Сега седеше на леглото, с ръка на ребрата си и унило наблюдаваше тримата.
— Колко? — попита тя, като се изправи.
— Тридесет лири, госпожа.
Тя презрително изгледа братовчед си.
— Евтин си, Джорди. Би могъл да предложиш малко повече на двама мъже, които са ти толкова верни.
— Да, бих могъл. Ако те бях заловил преди оня негодник да се ожени за теб — изграчи той.
Тя цъкна с език. Изведнъж се почувства силна и независима. Протегна ръце към чантата си, която продължаваше да виси на ръката й и извади пълна шепа пари.
— Надявам се, че това ви стига, господа — тя връчи банкнотите на Уилбърт.
Когато прецениха, че това са приблизително петдесет лири, очите на двамата блеснаха радостно. Уилбърт алчно погледна към чантата й, но тя рязко го прекъсна.
— Дори не си помисляй за това — предупреди — ако не искаш да свършиш като него… — Тя посочи с глава към Джорди. — И никога вече не се мяркай пред очите ми.
Двамата се ухилиха. Такава дребна жена да заплашва тях. Но все пак им беше платила предоволно. Ако шотландецът не беше така размазан, самите те щяха да го накажат за обидите, които им беше нанасял. Но бяха доволни, ухилено кимнаха с глава и тръгнаха.
Излязоха от стаята и като застанаха пред стълбите, смехът им секна. Към тях се изкачваше същият господин, чиято къща бяха наблюдавали в продължение на няколко дена. Без съмнение той беше съпругът на жената вътре. Съвсем не изглеждаше заплашително. Дори не ги удостои с поглед. Но двамата веднага се сетиха, че той е виновникът за състоянието на шотландеца.
Уилбърт извади нож само за да се чувства по-спокоен, макар че го държеше плътно към бедрото си. Безгрижният вид можеше да означава краят на този богаташ, но и двамата знаеха, че това е привидно. Той забеляза ножа и се спря. Двамата го чуха да въздиша, преди да проговори:
— По дяволите, хайде тогава елате да приключим най-после е всичко това.
Уилбърт хвърли поглед към Томас. Действията на двамата бяха напълно координирани и еднакви. Хвърлиха се към благородника, но в последния миг той опря гръб в стената и протегна крак. Томас се прекатури надолу по стълбите. Докато Уилбърт се осъзнае какво точно става, загуби ножа си. Видя го в ръката на благородника. Втурна се надолу, помогна на стенещия Томас да се изправи и двамата заедно се изнизаха от сградата.
В стаята на горния етаж Розалин гневно обикаляше около безпомощния Джорди.
— Не мога да се сетя достатъчно обидна дума, с която да те назова, Джорди Камерън. Ти само срамиш това име. Не си направил нищо добро в живота си. Вървиш от лошо към по-лошо.
— А ти? Какво добро си направила ти?
— Млъкни, човече. Заради теб сега съм омъжена. Трябваше да се омъжа заради тебе. А аз не желаех това. Поне не по този начин.
— И загуби всичко, нали глупачка такава! — отвърна той. — Радвам се, чуваш ли? Ако не мога да притежавам богатството на Камерън, поне се успокоявам от това, че и ти не го притежаваш.
Розалин го изгледа гневно:
— К’ви ги говориш, глупав човече?
— Той ми каза, че е изгорил брачния договор — от устата на Джорди се разнесе подобие на смях. — Сега всичко принадлежи на онзи негодник. Ти няма да можеш да си върнеш богатството дори ако той умре, защото всичко ще принадлежи тогава на неговите роднини. Хубав съпруг си си намерила, братовчедке.
Розалин се разсмя. Ако Антъни си беше направил труда да излъже Джорди, тя нямаше защо да разваля заблужденията му. Това беше брилянтно измислено — да убеди Джорди, че е загубил всичко завинаги.
— Аз при всички случаи предпочитам него пред теб, братовчеде!
Той се опита да се изправи, но изстена шумно и се свлече на леглото. Розалин не проявяваше никакво съчувствие.
— Трябваше да си отидеш веднага, след като ти беше предоставена тази възможност, Джорди. Ако съпругът ми разбере, че все още си тук, у теб няма да остане нищо здраво. Както си разбрал, той не е мъж, с когото можеш да си играеш. Но ти си го заслужаваш, след като се опита да го убиеш.
— Само се опитвах да го сплаша. Тогава не знаех, че сте се оженили. Той ме удари няколко пъти за това, че стрелях по него. Всички останали удари бяха заради теб. И ще ти кажа, когато той ме остави, аз до сутринта не можах да се надигна от пода.
Тези думи прозвучаха като стон.
— Но ти самата виждаш, че се готвя да заминавам — продължи Джорди. — Така че няма какво да говориш на проклетия спартанец.