Спартанец? О, да, наистина понякога той можеше да бъде сравнен с този суров народ, известен с дисциплината и военната си сила. Но това е само меко казано. Неговото самообладание можеше да бъде влудяващо, ако той искаше да го прояви. А когато не го правеше, характерът му беше по-буен от шотландски. Само как беше подредил Джорди! Приличаше на газен от кон. А самият той не беше получил и драскотина.
— Ако наистина заминаваш, няма да разкажа нищо на Антъни.
— Колко мило от твоя страна!
Човек не може да сбърка горчивия сарказъм. Това я вбеси.
— Ако очакваш от мен съжаление, ще те разочаровам. Не мога да ти съчувствам, особено след това, което ми стори. Ти ме нарани.
— Аз те обичах!
При тези думи тя усети как нещо стиска шията й и я задушава. Беше ли възможно? Твърде често беше чувала тези думи от него през последните години. Не му повярва нито веднъж. Защо този път й прозвучаха като истина? Може би той самият се беше заблудил?
Спокойно, страхувайки се от отговора, тя попита:
— Ако това е истина, разкажи ми за майка ми. Ти ли проби лодката й?
Той бавно и тромаво се надигна от леглото.
— Защо не ме попита тогава, когато това все още имаше значение? Например тогава, когато се случи? Защо старецът никога не попита за това? Не, никога не съм се доближавал до лодката й. Бях долу при езерото да търся червеи. Исках да ги пусна в яхнията. Затова се бях приближил до онези лодки.
— А изражението на лицето ти, когато разбра? Ти беше ужасен.
— Аз исках тя да умре, защото ми дърпаше често ушите. Но не съм го мислел сериозно. Помислих, че желанието ми се е сбъднало. Почувствах вина за смъртта й. Беше ме страх да не ме обвините.
Тя усети, че стомахът й се свива. През всичките тези години го бяха обвинявали за нещо, което не е сторил. И той знаеше, че го мислят за виновен, но никога не беше казал нищо за това. Не беше се опитал да се защити по никакъв начин. От това той не изглеждаше по-добър за нея. Но въпреки това той беше невинен. Не беше извършил истинско престъпление.
— Съжалявам, Джорди, наистина съжалявам.
— Но все пак не би се омъжила за мен, нали? Дори и да знаеше истината?
— Не. Не трябваше да хвърляш толкова труд и да ме принуждаваш.
— О, отчаяният мъж е готов на всичко.
Заради любовта или заради парите? Тя не зададе този въпрос. Чудеше дали дядо й би променил отношението си, ако знаеше истината. Едва ли. Той винаги беше презирал слабостта на Джорди. Мъже със силен характер като Дънкан винаги са презирали такива хора. Все пак тя изпитваше известно съчувствие. Трябваше да се отърси от мисълта, че цял живот е обвинявала Джорди за смъртта на майка си. Сега трябваше да приеме, че това е било инцидент.
Ще му даде всички пари, които има в чантата си. Всъщност те й трябваха, за да уреди сметките. Тези десет хиляди лири не бяха кой знае какво за нея, а за Джорди бяха достатъчни да започне нещо. Би могъл да ги вложи някъде. Нямаше вече да има оправдание за вечния си мързел и оплаквания.
Тя се обърна и извади парите от чантата си без да я види. Щеше да ги остави някъде, така че той да ги намери след като тя си отиде.
— Ще ти помогна да си приготвиш багажа, Джорди.
— Не искам нищо от теб.
Тя не обърна внимание на горчивината в гласа му. Отиде към скрина, извади останалите неща от чекмеджетата Скришно постави между тях парите и ги пусна в куфара Беше съвсем близо до него. Той протегна ръка и я сграбчи за китката.
— Роз…
Вратата се отвори. Джорди пусна ръката й и тя така й не можа да разбере какво е искал да й каже. Искаше й се да вярва, че просто е искал да се извини за всичко, което й е причинил. В този миг това нямаше значение. Присъствието на Антъни изпълваше цялата стая.
— Изведнъж много утихнахте и аз се уплаших да не би да сте се убили.
Тя не го попита защо е дошъл.
— Подслушването сякаш ти е навик, скъпи.
Той не отрече това.
— Полезен навик. И повечето пъти очарователен.
„Повечето пъти“ се отнасяше до случаите, когато беше подслушвал нея и Франсиз. Тя знаеше, че е послушвал и не беше очарована от повечето неща, които беше допуснала да чуе. Нямаше нищо, което да го раздразни от сегашния разговор. Изглеждаше строг. Тя вече го познаваше. Той беше ядосан, но не толкова много. Явно имаше следи от предишната вечер.
— Както виждаш, той заминава — каза тя и приближи до него.
— А ти дойде да му кажеш довиждане — сухо отвърна Антъни. — Колко разумно от твоя страна, скъпа.
Тя не искаше да го дразни повече.
— Ако си дошъл да ме заведеш у дома, благодаря ти. Самата аз не знам как да се прибера.
Тя се надяваше тези думи да отклонят вниманието му от Джорди, за да не последва сцена, на която не би желала да е свидетел. Не искаше да види Антъни в същото настроение, в което е бил при първата среща с братовчед й. Погледът му я накара да затаи дъх. След това същият настойчив поглед се обърна към Джорди. Розалин знаеше, че братовчед й изпитва смъртен страх.