— Това е Хенеки — каза Бейглър и се изправи на крака. — О’кей, Хенеки, започвай. Нека чуем историята отново.
Теръл кимна на Хенеки, който го погледна бързо и смутено. Теръл седна до Бейглър.
— Ами както казах на сержанта, в седем и половина имаше телефонен разговор за това момиче. Аз й позвъних, но никой не вдигна, затова отидох при нея и я намерих. — Той направи гримаса. — Тогава се обадих на полицията.
— Коя е тя? — попита Теръл.
— Регистрира се като Сю Парнъл. От Маями. Пристигна снощи в осем часа. За една нощ.
— Виждал ли си я преди?
Хенеки сякаш се поколеба за миг, след това поклати глава:
— Не, доколкото мога да си спомня. През сезона тук идват много хора. Не, мисля, че не.
— Някой посети ли я?
— Не бих могъл да знам. Аз съм в офиса от седем и половина сутринта до един през нощта. След това заключвам и отивам да спя. Няма как да узная какво става в бунгалата.
Теръл стана.
— Хайде да я видим.
— Тя е в бунгало 24 — каза Хенеки и сложи един ключ на плота. — Ако нямате нищо против, шефе, аз вече я видях и нямам желание да я виждам отново.
— Добре — каза Теръл и Бейглър взе ключа.
Двамата мъже излязоха от канцеларията и тръгнаха към редиците бунгала, разположени на петдесетина метра от тях. Групата туристи ги последваха, но спряха изведнъж, когато двама униформени полицаи им препречиха пътя. Останалите от отдела за убийства и служебният фотограф излязоха от паркираните коли и се присъединиха към Теръл и Бейглър.
Те спряха пред бунгало 24 и Бейглър отключи вратата.
— Чакайте тук — каза Теръл на екипа и влезе с Бейглър в бунгалото, което представляваше квадратна стая шест на шест метра с оръфан килим, два фотьойла, телевизор, вграден гардероб, тоалетна масичка и двойно легло.
Миризмата на смърт накара двамата мъже да смръщят лица. След като хвърли поглед към леглото, Бейглър отиде до прозореца и припряно го отвори.
Теръл с килната на тила шапка гледаше голото, простряно върху леглото тяло.
Сю Парнъл беше двайсет и осем — двайсет и девет годишна руса и поразително привлекателна млада жена. „Трябва добре да се е грижела за себе си“ — помисли си Теръл, защото ноктите на ръцете и краката й бяха с безупречен маникюр, а косата й беше красиво подредена. Очевидно е била почитателка на слънцето, тъй като тялото й имаше силен загар.
Който и да я беше заклал, беше го направил с яростта на луд човек. Четири рани от намушкване зееха в горната част на тялото й. А надолу беше разпрана. Гледката изпълни устата на Теръл с жлъчен сок въпреки дългия му опит.
Бейглър каза само „Господи!“, усети, че му се гади, бързо се завъртя и излезе.
Теръл се огледа наоколо. Върху един от столовете стоеше изправен синьо-бял куфар. Той мина край леглото и отвори вратата към малката баня. На стъклената полица имаше шишенце с парфюм, паста за зъби и сапун. На друга полица до душа имаше жълта гъба и шапка за баня.
Той се върна в стаята и извръщайки поглед от леглото, излезе на тясната веранда, където го чакаха неговите хора.
— Донеси чаршаф — каза той на Хес. — Докторът дойде ли?
— На път е — отвърна Хес. — Трябва да пристигне всеки момент.
Докато говореше, една кола се приближи и доктор Луис, полицейският лекар, слезе забързан с чантата с инструментите в ръка.
— Влизай направо — каза Теръл. — Тя е изцяло твоя и те очаква.
Доктор Луис, нисък, дебел мъж, го изгледа въпросително и влезе в бунгалото.
Теръл събра хората си.
— Докато докторът свърши, претърсете мястото така, сякаш търсите песъчинка. Искам всичко, което може да ни подскаже нещо. Много бързо трябва да свършим тази работа. Сексуален убиец на свобода обикновено напада отново.
Той се върна в бунгалото и взе синьо-белия куфар.
— Добре ли прекарваш? — попита той Луис меко.
— Красиво момиче.
— Искаш да кажеш била е красиво момиче — каза Теръл и излезе на слънце.
Глава трета
Доктор Феликс Густав влезе в чакалнята, където Вал и баща й стояха до отворените френски прозорци.
Стаята беше страхотна. Нищо не беше спестено, за да й се придаде атмосфера на лукс и сигурност.