— Разбира се, че не — каза Вал малко остро. — Не трябва да…
— Сигурен съм, че ме мрази. Аз съм му омръзнал до смърт, както съм омръзнал и на самия себе си. Баща ти е забележителен човек, Вал. Той няма такъв нежен център, какъвто имам аз. Разбираш какво искам да кажа, нали… нежен център. Това е нещо, което само обикновените хора имат. Мислиш си, че всичко е наред, че постигаш големи успехи, че имаш цялата увереност, амбиция и решимост, за да победиш най-добрите, и изведнъж твърдото ядро, което е в теб… твърдото ядро, което трябва да имаш в себе си, ако искаш да успееш в този живот… омеква. Това именно се случи с мен. Но това никога не би могло да се случи на баща ти. Неговото ядро е от стомана.
— Моля те, Крис — каза Вал, свивайки ръце в юмруци. — Ти преживя тази катастрофа и…
— Ако това се беше случило с баща ти, той нямаше да се държи като мен — каза мъжът й. — Вал, аз премислих всичко. По-добре да се разделим. Наистина го мисля. Ще бъде по-добре и за двама ни, ако се разведем и ти забравиш за мен. Знам, че баща ти иска именно това, и е абсолютно прав.
Вал седеше, без да мърда, една дълга минута. Крис я гледаше равнодушно.
— Не можем ли да почакаме още малко? — каза тя накрая. — Не искам да те загубя, Крис. Мисля, че ако и двамата имаме търпение, ще успеем.
— Това ми напомня нещо — каза Крис и потърка очи с опакото на ръката си. — Загубих запалката, която ми даде. Тя беше у мен в хотела. Не съм стигнал чак до там, че да не си спомням нищо. Беше в джоба на сакото ми. Когато полицаите ме доведоха тук, ми казаха, че не съм носел сако, така че трябва да съм го оставил някъде. Съжалявам за запалката. — Той погледна встрани. — Съжалявам за всичко. По-добре не карай баща си да чака. Остави ме тук, Вал. Така съм добре. Говори с баща си за развода. Той ще го уреди. Няма нещо, което той да не може да уреди.
— Не искам развод — каза Вал тихо. — Искам винаги да бъда с теб.
— Странно… повечето момичета биха се възползвали от шанса да се отърват от човек като мене. Помисли си добре. Очаквам да промениш мнението си. Съжалявам за запалката. Беше ми спомен. Помня, когато ми я даде. Тогава бяхме щастливи, нали?
— Аз все още съм щастлива — каза Вал.
— Това е добре. Щом един от нас е щастлив! Искам да спя сега. Имаш ли нещо против? Говори с баща си… той знае как се уреждат нещата.
Крис се смъкна надолу в леглото и затвори очи.
Вал остана неподвижна, като продължаваше да го гледа. Мъжът, когото гледаше, не беше мъжът, за когото се беше омъжила. Този тук беше съвсем чужд. След няколко минути по равното му дишане разбра, че е заспал.
Стана тихо и излезе от стаята.
— Хайде да видим с какво разполагаме — каза Теръл.
Той и Бейглър бяха в едно от празните бунгала на мотела. На масата лежеше синьо-белият куфар.
Латимър от отдела за убийства тъкмо беше направил опис на съдържанието на куфара. Той стоеше зад Теръл и Бейглър, които разглеждаха различните вещи, наредени върху масата. Те не бяха много. Зелена найлонова пижама, дамски чорапи и бельо, противозачатъчни хапчета, жълто-зелено щамповано тефтерче за адреси.
Теръл седна с тефтерчето в ръце. Бейглър нахвърля останалите вещи в куфара, затвори го и отиде да види какво правят останалите от екипа.
Десет минути по-късно пристигна линейка и двама санитари влязоха в бунгалото на убитата. След малко излязоха с тялото на носилка, покрита с чаршаф. Носилката беше вкарана в линейката, докато групата зяпащи туристи наблюдаваха от разстояние. Вратите се затръшнаха и линейката потегли с голяма скорост.
Доктор Луис влезе в бунгалото, където Теръл все още изучаваше тефтерчето с адреси.
— Аз свърших — каза Луис и сложи чантата си на масата. — Била е убита между един и три часа. Не мога да говоря с по-голяма точност. Била е ударена по главата, докато е вземала душ. Трябва да е било с плосък тежък предмет… нещо като щанга за гуми. Убиецът я е извлякъл от банята и я е хвърлил на леглото. След това я е намушкал с голяма злоба. Когато я е разпорил, вече е била мъртва.
— Добре, докторе — каза Теръл и стана. — Бих искал да имам подробен доклад, и то колкото е възможно по-скоро. Това, струва ми се, ще бъде сложен случай. Ще ми трябва помощ.
Когато Луис си отиде, влезе Бейглър.
— Нищо засега — каза той на Теръл, който го гледаше очаквателно. — Съдейки по състоянието им, тези бунгала се чистят веднъж месечно. Навсякъде има следи от пръсти, но засега те не означават нищо. Хес взе отпечатъци от всички и сега ще отиде да направи справка. Може и да имаме късмет, но се съмнявам. Никаква следа от оръжието. Момчетата претърсват, ала се обзалагам, че убиецът е взел оръжието със себе си. Една от обитателките на бунгало номер 3, което е далеч от номер 24, каза, че към един часа е чула да пристига кола. Колата заминала двайсетина минути по-късно… Може да е бил убиецът.