Теръл забарабани с пръсти по тефтерчето.
— Тук ще имаме много работа — каза той. — Изглежда, че тази жена е била проститутка. Вътре има адреси и телефонни номера на повече от двеста мъже. Единствената жена, която фигурира, е може би сестра й или майка й — Джоан Парнъл. Живее на улица „Льо Жьон“, близо до летището. По-добре да отидем веднага при нея. — Той подхвърли тефтерчето на Бейглър. — Предполагам, че всеки един от мъжете тук може да бъде човекът, когото търсим. Ще ни отвори доста работа, но трябва да проверим всички. Хайде да идем при Джоан Парнъл. Тя може и да ни насочи.
Бейглър сложи тефтерчето в джоба си и излезе от бунгалото след Теръл. Теръл бързо размени няколко думи с Хес.
— Виж дали можеш да изкопчиш още нещо от Хенеки. Нека момчетата продължат да търсят ножа. Провери във всички бензиностанции дали някаква кола не е спирала да зарежда между един и три тази нощ. Това е в общи линии безнадеждна работа, но може и да имаме късмет. В тези часове движението не е много оживено. Разговаряй с всички тук. Вземи имената и адресите им. Ще трябва да ги проверим… Сексуалният убиец може да е между тях, но се съмнявам. Ще се върна в полицията след няколко часа. Обади ми се, ако откриеш нещо. Хващай се за работа. Този случай няма да се реши за пет минути.
Теръл влезе в полицейската кола при Бейглър и той потегли.
Пристигнаха на улица „Льо Жьон“ малко след два и половина, по пътя спряха за няколко минути в едно кафене за чаша кафе и сандвич.
Джоан Парнъл имаше спретната тухлена къща, измазана отвън, която стоеше сред редица други подобни къщи. Отпред имаше малка градинка, пълна с рози, една пътека водеше до входната врата, около която пълзеше разцъфнал розов храст.
Двамата мъже излязоха от колата, минаха по пътеката и пръстът на Бейглър потъна в звънеца. Известно време никой не отваряше. Теръл оглеждаше притеснено дългата безлюдна улица. Неприятното задължение да съобщава за нечия насилствена смърт винаги го тревожеше, но той никога не беше го прехвърлял на свои подчинени.
Вратата се отвори рязко и една жена ги огледа подозрително. Тя беше тъмнокоса, слаба, около четирийсетте, подстригана по мъжки. Сухите й черти издаваха сила на характера, каквато Теръл рядко беше виждал изписана на женско лице. Носеше спортна риза с отворена яка и сини панталони. На тънките й устни стърчеше цигара, лек мирис на джин се носеше около нея.
— Мисис Парнъл? — попита Теръл, повдигайки шапката си.
— Мис Парнъл — каза жената и го изгледа остро. — Вие сте от полицията, нали? Какво има?
— Теръл, шеф на полицията — каза Теръл. — И сержант Бейглър. Може ли да влезем?
Тя отново погледна изпитателно двамата мъже, обърна се и ги заведе в малък хол, обзаведен удобно, но с доста поизвехтели мебели. Навсякъде бяха разпръснати книги, а на масата стояха бутилка джин „Гордънс“, кана, пълна с вода, лед и употребявана чаша.
Жената отиде до масата, наля щедро джин в чашата, добави малко вода и каза:
— Е? Какво има?
— Роднина ли сте на Сю Парнъл? — попита Теръл.
Тя отпи дълга жадна глътка, след това отпусна рамене и се прегърби.
— Значи това е… Знаех си аз. Да, тя ми е сестра. — Погледна Теръл твърдо и стисна устни. — Мъртва ли е?
Теръл си пое дъх с облекчение.
— Страхувам се, че да, мис Парнъл.
За негова голяма изненада тя попита:
— Убита?
— Да.
Джоан Парнъл изгаси цигарата си. За миг покри очите си с ръце, после се стегна, взе чашата си и довърши питието. Запали нова цигара, прекоси стаята и потъна в огромно кресло.
— Седнете — каза тя. — Къде се е случило това?
— В парк-мотела в Оджъс — каза Теръл и седна близо до нея.
Бейглър се настани на масата и отвори бележника си.
— Постоянно я предупреждавах — каза жената със студен, равен глас, — но това не й помогна. Знаете ли кой го е направил?
— Още не — каза Теръл, — но се надявам, че вие може да ми помогнете.
— Всеки може да е бил. Сестра ми водеше живот, който трябваше да свърши с насилие. — Джоан Парнъл направи сърдит жест. — Хората трябва да командват съдбата си. Тя не искаше да ме слуша. Е, сега е мъртва.