— Бихте ли ми казали нещо повече за нея? — попита Теръл.
— Вие сте отгатнали, нали? Беше проститутка. Това е всичко, което може да се каже.
— Намерихме тефтерче с адреси сред вещите й — каза Теръл. — То съдържа над двеста имена. Да разбирам ли, че тези мъже са били нейни клиенти?
Джоан Парнъл сви рамене.
— Откъде да знам? Това, което наистина ми е известно, е, че тя печелеше много и харчеше много. Не се виждахме често.
— Възможно е убитата да не е вашата сестра — каза Теръл. — Би било добре да дойдете с нас, за да идентифицирате трупа.
Джоан Парнъл направи гримаса:
— Мразя да гледам мъртви. Но добре, ще дойда.
Докато пътуваха към градската морга, Теръл попита:
— Сестра ви имаше ли си постоянен приятел?
Той наблюдаваше Джоан и забеляза, че тя се колебае.
— Ако имате предвид сутеньор, не, нямаше — каза тя накрая. — Имаше един мъж, с когото живя няколко години. Беше луда по него, докато той внезапно я напусна. Аз я предупреждавах, но тя не искаше да слуша… тя никога не ме е слушала. Бях сигурна, че той ще я остави.
— Кой е той?
— Ли Харди, някакъв букмейкър.
Теръл и Бейглър се спогледаха. Теръл попита:
— Преди колко време я напусна?
— Преди около три месеца. Намерил си друга. След като я разкара, Сю се запи и не изтрезня три седмици.
— Би ли могъл да има някаква причина да я убие?
— Не, освен ако не е започнала да му досажда. Той е способен на всичко… На всякакви мръсотии.
Теръл запомни това и още мислеше за него, когато колата спря пред моргата.
Няколко минути по-късно те стояха пред покритото с чаршаф тяло. Бейглър сновеше някъде отзад.
Теръл внимателно отметна чаршафа, за да открие мъртвото лице на Сю Парнъл. Той погледна въпросително Джоан, която беше пребледняла.
— Това е сестра ми — каза тя с дрезгав глас.
Преди Теръл да може да я спре, тя сграбчи чаршафа и го дръпна от голото обезобразено тяло. Стоеше вцепенена, докато Бейглър се втурна и помогна на Теръл да покрият тялото.
— Значи това било! — възкликна тя. — Досещах се, че криете нещо от мене. — Тя се обърна към Теръл и в очите й гореше ярост, която го стресна: — Слушайте сега! Ще намерите този убиец! Ако не го направите вие, аз ще го направя! Няма да оставя да се измъкне оня, който е направил такова нещо на сестра ми. Тя не беше кой знае какво, но никой не може да прави това с една жена, колкото и ниско да е паднала, и да се измъкне. — Тя се обърна и с несигурни стъпки изтича навън.
— Върви я заведи вкъщи — каза Теръл. — Ще говорим с нея по-късно.
Бейглър се спусна след Джоан, но я видя точно в момента, когато влизаше в едно такси. Докато таксито се отдалечаваше, той зърна пребледнялото й, измъчено лице и блестящите очи.
С известно облекчение се върна при Теръл, който заключваше вратата на моргата.
— Тя замина… Взе такси — каза Бейглър.
— Хайде да видим дали Хес има да докладва нещо и след това ще говорим с Харди.
Двамата мъже се запътиха към полицейската кола.
Вал и баща й се прибраха с колата в хотел „Испански залив“. Вал беше напрегната и нещастна. Усещаше, че съчувствието на баща й се бе поохладило, докато беше при Крис, и сега се опитваше да се стегне, защото знаеше какво ще последва.
Едва когато влязоха в хотелския апартамент, Травърс каза със сдържан и спокоен глас:
— Вал… Мисля, че е по-добре още сега да опаковаш багажа си и да тръгнеш с мен. Трябва да хвана самолета в пет часа. Ще побързаш ли? Можем да разговаряме в самолета.
— Аз оставам тук, татко. Какво ще правя в Ню Йорк, когато Крис е тук?
— Говорих с Густав — каза той. — Твърди, че Крис евентуално би могъл се възстанови. Искам да проумееш това, тъй като то е много важно. Тази странна временна амнезия изисква той да бъде под контрол. Понеже се лекува доброволно, не е необходимо да се освидетелства, но ако прояви желание да напусне санаториума, ще се наложи да бъде освидетелстван.
— Това е още една причина да стоя тук и да го виждам всеки ден — каза Вал твърдо.
— Не мисля, че Густав иска да го виждаш всеки ден, Вал.
— Той не може да ме спре.
Травърс се загледа в добре оформените си ръце и се намръщи.
— Добре, Вал. Предполагам, че трябва да ти кажа. Крис може да започне да буйства.
Вал се изправи, отиде до прозореца и застана с гръб към баща си. Настъпи дълга, мъчителна тишина, след това Травърс каза: