Карш извика:
— Спрете! Не правете това!
Вал остави слушалката и погледна Карш, който пък гледаше сърдито към Хеър:
— Ти, дебел стар глупак! Предупредих те. Тя ни държи в ръцете си! А сега млъквай! Аз ще се оправям по-нататък.
Почервенял от гняв, Хеър понечи да каже нещо, но Люсил го сряза:
— Остави го да се оправя! Аз казах, че цялата работа изобщо не ми харесва!
Хеър се поколеба, после завъртя стола си и застана с гръб към Вал. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи удар.
Карш каза:
— Мисис Бърнет, повярвайте ми, че нито аз, нито жена ми искахме да имаме нещо общо с това. Ще ви върнем парите и уликите. Ако направим това, ще забравите ли цялата история? Ние не искаме да имаме неприятности с полицията, а вие не искате вашият съпруг да има неприятности. Така е, нали?
Хеър изръмжа:
— Пилешки мозък! Тя блъфира!
Вал погледна Карш:
— Дайте ми сакото, запалката и парите. — Сърцето й биеше бясно, но тя съумя да погледне Карш право в очите, въпреки че беше по-уплашена и от него. — И ще забравя, че някога съм идвала тук.
Карш се втурна към сейфа. Извади пакета със сакото. Прибави и запалката. След това вдигна куфарчето с двайсетте хиляди долара и подаде всичко на Вал.
Когато тя излезе, Хеър захвърли остатъците от пилешкия сандвич на пода.
— Глупаци! Не разбирате ли, че тя блъфираше! Оставихте половин милион да ни се изплъзне под носа.
— Така ли? — изсмя се подигравателно Карш, притискайки торбичката с лед до насиненото си око. — А защо тогава хабиш храната? Ако ще сме толкова бедни, ще имаме нужда от всяка трохичка.
Глава единайсета
Мо остана скрит в нишата зад бара на Фрис-Фрис до девет часа. Междувременно Фрис-Фрис се беше обадил на момчетата по крайбрежието, за да получи информация за действията на полицията.
Едно телефонно обаждане няколко минути преди девет часа успокои Фрис-Фрис, че търсенето на Мо е преустановено и районът е чист от полиция.
Той бързо отиде да изведе Мо от укритието му.
— Махнали са се засега — каза той, като вкара Мо в една задна стая, обзаведена само с маса и четири стола. — Какво смяташ да правиш по-нататък?
Докато стоеше затворен в тъмнината, Мо беше тъгувал за Джако. Мъката му беше унищожителна и истинска. Той обожаваше Джако. Животът без него му изглеждаше празен като дупка в стената. Просто не можеше да си представи, че ще трябва да живее без Джако. Сякаш някой беше затворил капаците на прозорците и му бе отнел живота.
Петте хиляди долара, които беше взел от апартамента на Харди, сега нямаха никакво значение. Какво бяха парите без Джако?
Фрис-Фрис го гледаше тревожно. Никога не беше виждал Мо в такова състояние — несигурен, с измъчено лице и невиждащи очи.
— Мо! Скъпи! Какво става? — попита нервно Фрис-Фрис. — Трябва да помислиш за себе си. Мога да те кача на някой кораб. Един заминава тая нощ за Ямайка. Имаш пари, нали?
Мо седна на един стол и сложи куфарчето с петте хиляди на масата. Той гледаше в отсрещната стена очевидно без да чува какво му казва Фрис-Фрис.
— Хайде, скъпи! — настояваше Фрис-Фрис. — Ченгетата могат да се върнат. Знаят, че се познаваме. Трябва да съставим някакъв план.
Изведнъж Мо излезе от вцепенението си. Стегна се и празнотата в очите му се смени с убийствена, пламтяща омраза.
— Знам какво ще направя. Ще подредя тоя мръсник, който уби Джако!
Фрис-Фрис се сепна.
— Ти си луд! Трябва да бягаш! Забрави за Харди! Помисли за себе си!
— Отивам да очистя тоя мръсник! Не ми пука какво ще стане с мен, стига да го очистя.
Фрис-Фрис сплете дебелите си пръсти.
— Ние ще го очистим, скъпи. Момчетата ще се погрижат за него. Всяко ченге в този град сега души за теб. Качи се на тоя кораб. Аз ще уредя всичко. Не трябва да мислиш за Харди. Момчетата ще се погрижат за него.
— Аз и само аз ще се погрижа за него! — извика Мо, удряйки с юмруци по масата. — Всеки, който го докосне, ще си има неприятности с мен!
Фрис-Фрис вдигна безпомощно ръце.
— Добре, скъпи, но няма да можеш да се добереш до него. Точно сега е ужасно напечено. Всяко ченге…
— О, престани! Дай ми други дрехи… нещо тъмно… и побързай!
На Фрис-Фрис изведнъж му хрумна нещо. Той искаше Мо да избяга на всяка цена. Черното му лице светна.