— Може да е тръгнал по някой черен път — каза Бейглър, като стана от стола.
— Не ме интересува какво може да е направил. Искам да бъде намерен веднага!
Бейглър кимна и отиде в оперативната стая. Седна пред едно бюро, взе микрофона и започна да вика една след друга патрулните коли. В този момент един офицер се приближи и го потупа по рамото.
— Хари се обажда, сержант. Намерил е мерцедеса.
Бейглър остави микрофона.
— Кажи на момчетата — нареди той и отиде при друго бюро. Там вдигна телефонната слушалка, която лежеше на бюрото: — Хари?
— Да, сержант. Намерихме колата. Бял мерцедес с номер 33567, нюйоркска регистрация, на магистралата Олд Дикси. Спукана гума и смачкан калник. Следи от занасяне по платното. Колата е спряла в едно дърво. Трябва да се е движила доста бързо.
Бейглър потри върха на носа си.
— А шофьорът?
— Няма никой в колата, сержант.
— Задръж така — отсече Бейглър и се завъртя на стола си. — Хей, Джак, колко коли имаме близо до Олд Дикси?
— Три — информира го дежурният, който следеше движението на патрулните коли по картата. — Две на двайсет мили, третата на десет мили.
— Кажи им да се насочат към Хари и да побързат. Той се нуждае от помощ.
Бейглър продължи разговора с Хари:
— Три коли идват към тебе. Искам пълно претърсване на района. Шофьорът не може да е отишъл далеч. Стой там. Бъд ще ти даде описанието на човека.
Той повика друг офицер, предаде му слушалката и тръгна бързо към кабинета на Теръл.
В три без двайсет същия следобед Вал все още седеше до прозореца и чакаше. Тя си повтаряше, че нищо не може да направи и просто трябва да бъде търпелива, докато полицията намери Крис. Но с течение на времето тревогата й растеше. Самотното бдение започваше да й къса нервите. Тя вече се питаше дали Крис не е катастрофирал отново и дали… този път не бе мъртъв.
Изведнъж телефонът иззвъня. Тя се втренчи за миг в апарата, след това скочи, втурна се и вдигна слушалката.
— Мисис Бърнет… Капитан Теръл се обажда.
— Вие… намерихте ли го?
— Все още не, но намерихме колата — съобщи Теръл. — Открихме я на магистралата Олд Дикси, която не се използва много напоследък. Има спукана гума и се е ударила в едно дърво. Изглежда, че съпругът ви е напуснал колата и е тръгнал пеша. Четири наши коли са там и хората ми претърсват района. Теренът е труден, има много храсти, овощни градини и изоставени хамбари. Може да е влязъл в някоя запустяла постройка, за да си почине. Просто исках да ви кажа какво става. Не се тревожете. Скоро ще го намерим.
— Но той може да е ранен и…
— Не, не мисля. Ударът не е бил много силен. Само един смачкан калник. Сигурно е малко зашеметен и си почива някъде.
— Може би е по-добре да дойда. Бих могла да взема такси и…
— Най-добре е да останете там, където сте, мисис Бърнет — каза Теръл твърдо. — Така ще зная къде да ви търся. Ще ви се обадя веднага щом го намерим.
— Добре… благодаря, че ми се обадихте.
— Няма защо — каза Теръл, малко смутен от несигурния й глас. — Ще ви се обадя скоро — и затвори.
Вал отиде до прозореца и погледна към морето. Няколко души се къпеха, други се печаха на слънце. Гледката беше весела, но сърцето на Вал не беше.
Стана пет часът. Никой от полицията не се беше обадил и тя започна да се отчайва. Почака до пет и двайсет и измъчена от напрежението, поръча телефонен разговор с кабинета на баща си в Ню Йорк.
От най-ранно детство Вал беше в много добри отношения с баща си. Постепенно започна да обожава този преуспяващ, красив мъж. Беше убедена, че ако се обърне за помощ към него, той би могъл да реши който и да е от нейните проблеми. В миналото се опитваше да се обръща към него само за най-важните неща и в тези малко на брой случаи той оставяше всичко друго и хвърляше цялата си енергия за решаването на проблемите. Тя беше сигурна, че причината да проявява нетърпимост към Крис се състои в това, че Крис представляваше проблем, с който предприемачът не можеше да се справи — първият проблем, свързан с Вал, който той не бе в състояние да реши.
След десетминутно чакане я свързаха с кабинета му и секретарката й каза, че той е на съвещание.
— Обажда се мисис Бърнет. Бихте ли казала на баща ми, че трябва да говоря с него незабавно.
— Да, разбира се, мисис Бърнет. Ще почакате ли така няколко минути? Ще изпратя да му съобщят.