— Беше висок, красив и тъмнокос. Всичко си имаше. Беше изпълнен със съчувствие. Беше от този тип мъже, на които можеш да разкажеш и най-големите си тайни.
— Казахте, че бил откачен. Защо мислите така?
— Разбира се, че беше. Не можеш просто така да отидеш и да я разпориш, ако не си луд. Аз му дадох претекст, за да убие една жена. Струва ми се, че имах късмет, че не уби мен.
Теръл погледна Бейглър, който вдигна рамене. И на него, както и на Теръл, историята на Джина му се струваше твърде сантиментална и изтъркана.
— Аз все още смятам, че Харди е могъл да го направи, а вие сте достатъчно пияна, за да си измислите тази история — каза Теръл. — Но ще дойдете в управлението и там отново ще поработим върху нея. Хайде… да тръгваме.
Джина направи гримаса.
— Пътят ми свърши със смъртта на Харди — каза тя. — Получих всичко, което исках от живота, и вярвайте ми, то не беше чак толкова чудесно. Ли не я е убил. Не можете ли да вкарате този факт в дебелия си череп? Онзи откачен свърши тая работа.
— Ще чуем всичко това още веднъж в управлението. Хайде да тръгваме — каза Теръл и се изправи.
Джина сви рамене и също стана.
— Извинете ме, но трябва да отида в тоалетната — каза тя. — Малко ми се гади. — Тя прекоси стаята с несигурна крачка и влезе в банята. Когато затвори вратата, Теръл каза:
— Какво мислиш за тази история, Джо?
— Лъже — каза Бейглър. — Обзалагам се, че…
Трясъкът на пистолетен изстрел откъм банята накара двамата мъже да се втурнат едновременно към вратата. Бейглър я блъсна с масивното си рамо и тя се отвори.
Джина лежеше с лице към пода. Пистолетът още димеше в ръката й. По плочките имаше червени и бели петна от мозъка й.
На връщане от обяд Теръл видя Бейглър да излиза от колата си. Изглеждаше възбуден и раздразнен.
— Как вървят нещата? — попита Теръл и го поведе към кабинета си.
— Открих нещо — каза Бейглър. Той влезе в стаята и отпусна едрото си тяло на един стол. Бейглър седна зад бюрото си. Наля кафе от термоса.
— Разказвай.
— Един ден преди убийството една жена, Ан Лукас, е съобщила, че са й откраднали чантата. Същия този ден, следобед една жена се представила за Ан Лукас и наела кола от гаража на „Обратен завой“ за пет дни. Мъжът, който я обслужил, не би я познал без слънчевите очила и кърпата, която е носела. Обзалагам се, че това е била Джина Ланг.
Теръл потърка върха на носа си с писалката.
— Значи не е лъгала.
— Да, но има нещо, което ще ти хареса — каза Бейглър. — Сам Карш се появил в „Обратен завой“ два дни след убийството. Казал им, че намерил една от колите им… същата, която била наета от Ан Лукас или Джина Ланг… изоставена на един черен път встрани от Северната магистрала на Маями Бийч. Казал на Морфи — това е шефът на агенцията — че намерил колата и помислил, че е зарязана. Поразпитал го, получил описание на тази Ан Лукас или Джина Ланг и изчезнал. Аз се свързах с Ан Лукас. Тя ми каза, че същата вечер, когато Карш се срещнал с Морфи, е имала мистериозно телефонно обаждане от някакъв мъж, който я разпитал за изчезването на шофьорската й книжка. След като признала, че си е загубила книжката, и искала да разбере кой се обажда, той затворил телефона. Това може да е бил Карш.
Теръл каза:
— Какво чакаме още? Докарай Карш тук.
Бейглър се усмихна:
— Джейкъбс вече отиде за него. Той го обича.
— О’кей, Джо. Хубава работа си свършил. Искам малко да поразмисля. Когато доведат Карш, накарайте го да пропее. Извикайте ме след около един час.
Когато Бейглър излезе, Теръл седна и се замисли, след това внезапно се пресегна и натисна един бутон на вътрешния телефон.
— Искам досието за изчезването на Крис Бърнет — каза той.
Когато един полицай го донесе, Теръл внимателно го изчете. След това извади от чекмеджето на бюрото си едромащабна карта на района и се загледа в нея.
Вътрешният телефон иззвъня.
— Сам Карш е тук, шефе — каза Бейглър.
— Оставете го да втаса. Още не съм готов за него.
Теръл прекара още половин час в изучаване на досието, като си вземаше бележки и гледаше картата. После извика Бейглър.
Той влезе, седна и запали цигара. Гледаше Теръл очаквателно.
— Играта може да загрубее — каза Теръл, като избута стола си назад и кръстоса крака. — Започвам да се убеждавам, че Крис Бърнет е убил Сю Парнъл.
Бейглър захапа цигарата си и очите му се разшириха.