— Ти го каза — рече той.
— Знаем, че на Бърнет му хлопа дъската. Джина Ланг твърдеше, че е качила някакъв смахнат, който бил висок, тъмнокос и красив. Описанието съответства на Бърнет. Времето, през което той е бил в неизвестност, и времето, когато тя го е качила, също съвпадат. Нашите хора са го намерили на около километър и половина от мястото, където Морфи каза, че била изоставена тяхната кола. Знаем, че Карш е намерил колата. Знаем, че Бърнет е носел сако, когато е излязъл от хотела, и че сакото е липсвало, когато са го намерили. Обзалагам се, че Карш е намерил сакото в колата и че по него е имало кръв. Не можеш да разпориш жена по начина, по който Парнъл беше разпорена, без да се изцапаш. Струва ми се, че Карш е занесъл сакото на Хеър, който пък веднага е пуснал въдицата на мисис Бърнет. Това обяснява защо тя с готовност даде двайсет хиляди долара. Защо иначе ще му дава толкова пари, освен ако той не я е хванал натясно?
Бейглър подсвирна.
— Можем ли да докажем всичко това, шефе?
— Още не, но ще задържим Карш и ще го накараме да се изпоти, докато проговори.
— Представи си, че не проговори?
Телефонен звън прекъсна това, което Теръл се готвеше да каже. Той вдигна слушалката.
— Тресби се обажда — каза управителят на Флорида Банкинг Корпорейшън. — Мисля, че ще те заинтересувам. Тази сутрин мисис Бърнет внесе обратно на сметката си двайсет хиляди долара… парите, които предполагахме, че ще плати на изнудвачите си.
Теръл се намръщи и прокара пръсти през побеляващата си коса.
— Номерата същите ли са?
— Да. Внесе обратно същите банкноти, които й дадохме.
— Благодаря. Не знам какво означава това, но изглежда, че сме направили фалстарт.
— И аз така мисля. Предлагам да забравим цялата история. Човек като Травърс… разбираш какво искам да кажа.
— Да. О’кей, Хенри. Ще се видим скоро. Благодаря ти, че се обади. — И Теръл затвори.
— Е, и сега какво? — попита Бейглър.
— Мисис Бърнет е внесла обратно в сметката си парите, които беше дала на Хеър… така че той е вън от играта. Но защо, по дяволите, е направила това? Как е успяла да си вземе парите от Хеър?
— Ще говорим ли все пак с Карш?
Теръл се колебаеше.
— Нямаме за какво да се заловим, за да продължим. Сега вече не можем да обвиним Хеър в изнудване. Ако се захванем с Бърнет и не успеем да доведем нещата докрай, Травърс ще ни стъпи на врата. Не трябва да прибързваме. — Той взе писалката си и почна да прави дупки в попивателната. — Снехте ли отпечатъци от колата на „Обратен завой“?
— Разбира се… но всичко е било изтрито. Никакви отпечатъци.
— Ако можехме да намерим отпечатъци на Бърнет в бунгалото на мотела, щяхме да стигнем до някъде. Провери ли ножа за отпечатъци?
— Само на Джина Ланг и твоите, шефе.
— Изпрати веднага Джейкъбс в санаториума на Густав. Кажи му да се срещне с Густав и да го накара да му даде някакъв предмет, до който се е докосвал Крис. После Хес да провери своя набор с отпечатъци от бунгалото и да види дали тези на Бърнет ги има там.
Бейглър излезе от стаята. Когато се върна, Теръл все още правеше дупки в попивателната.
— Джейкъбс тръгна. Какво да правим с Карш?
— Ммм… да. Хайде да поговорим с това влечуго. Може би ще се раздрънка.
— Може би, толкова е сигурно, колкото да постъпи в Армията на спасението — каза Бейглър.
Доведоха Карш. Беше блед, разтревожен и нервен. Теръл го попита за колата на „Обратен завой“.
— Какво ви интересува това? — каза Карш сърдито. — Писна ми ченгетата да ме разкарват насам-натам. Обикалях района и намерих колата. Казах на онзи глупак, че изглеждаше изоставена. Не мога ли да направя услуга на някого, без да ме стъпчете?
— Как я намери?
— Казах ви… обикалях района. Тази шибана кола беше изоставена. Бях любопитен… по природа съм любопитен… тъй че проверих талона, разбрах, че е собственост на „Обратен завой“, и тъй като минавах крий тях, отбих се и им казах. Това беше просто един жест.
— Направо си представям как правиш жестове — подигра му се Бейглър. — Ако мислиш, че ще повярвам на тези врели-некипели, трябва да си прегледаш главата.
— Добре, значи ще си прегледам главата.
— Какво намери в колата, Карш? — попита Теръл, облягайки се на бюрото и втренчвайки поглед в Карш.
— Какво искате да кажете? Не съм намерил абсолютно нищо!
— Мисля, че си. Намерил си спортно сако, изцапано с кръв.
Карш беше прекалено хитра птица, за да бъде уловен по този начин. Въпреки потта, която изби по тясното му челце, той успешно се направи на изумен.