Тя се страхуваше от него и той не разбираше защо. Заяви, че тъкмо по тази причина не желае да се омъжи за него. Дали щеше да остане на същото мнение, ако я люби? Дали е от жените, които поставят знак на равенство между правенето на любов и пълното обричане? Щеше му се да е по-разгадаема. И не искаше да се страхува от него.
Каретата спря пред къщата, но Шарис продължаваше да спи непробудно. Лукас бавно се надигна, като я държеше все така притисната до гърдите си.
— Шарис?
Тя се намръщи и стисна реверите на сакото му.
— Не желая да се омъжа за него, татко. Стефани обича Джоуел, не аз.
Лукас се усмихна озадачен.
— Шарис, събуди се.
Тя отвори очи, беше й трудно да се ориентира.
— Кой… А, ти ли си? — Огледа каретата. — Какво правим тук?
— Събирането, не помниш ли? Току-що пристигнахме у дома.
Тя се надигна, но залитна и се хвана за него, за да запази равновесие. Лукас й помогна да стъпи на земята.
— Можеш ли да ходиш сама, или да те отнеса на ръце? — попита той развеселен с надеждата да пожелае второто.
— Да ме носиш на ръце? Що за абсурд!
Шарис тръгна пред него към вратата, като успя да удържи невероятно права линия. Лукас забеляза ухилената физиономия на кочияша и също се засмя, преди да му направи знак да тръгва. Улови Шарис в мига, когато се спъна при вратата.
— Не знаех, че тук има стъпало — възмути се тя, гледайки гневно Лукас.
— Всъщност няма — отвърна й той със смях.
— О…
Стаята бе обляна с лунна светлина, така че не му се наложи да пали лампата. Обгърна я с ръце, удивен от ефекта на допира. Държеше я в ръце точно както искаше. И същевременно бе не по-малко безсилен от нея — по никой начин не можеше да устои на сладко отворените й устни.
Искаше само да усети вкуса им, но устните й се раздвижиха под неговите — топли и живи — и го възпламениха. Простена. Шарис въздъхна и сложи глава на рамото му, без да си дава сметка какво му причинява.
Той осъзна, че може да я обладае тук и сега. В това състояние тя нямаше да му окаже съпротива. Но той не искаше да я има така. Тя също трябваше да го желае, да го иска, а не да е под влиянието на алкохола. Ако я любеше сега, тя можеше дори да не си спомни. Но ако си спомнеше, по-късно щеше да съжалява и да го презре, че се е възползвал от ситуацията. Не искаше после да се самообвинява. И поради някаква необяснима причина беше важно за него тя да си спомня.
По дяволите! Откъде извираха всички тези благородни сантименти? Той ни най-малко не се отказваше от намерението да я съблазни. След като бе така безскрупулен, поне да го стори както трябва.
Шарис, заспала отново, въздъхна. Лукас се усмихна замислен. Не, скъпа, няма да е тази вечер, но скоро… С устни докосна челото й и я отнесе в стаята.
Тя се събуди, когато я положи на леглото и започна да сваля обувките й.
— Мога да ги махна и сама — запротестира тя. Надигна се прекалено рязко, зави й се свят и се отпусна назад. Лукас се засмя.
— Мисли за мен като за личната прислужница — посъветва я той, докато пускаше обувките й на пода. — Не се съмнявам, че си имала такава.
— Но ти въобще не приличаш на Джени. — Забележката й се стори доста остроумна и тя се закикоти. Не обърна внимание кога той свали пелерината й и се наведе напред, за да даде възможност да стигне до копчетата на гърба й. — Слава Богу, че не е тук сега, защото си представям какви щеше да ми ги наговори. Тя, разбираш ли, никак не одобрява пиенето и… — Сепнато си пое въздух. — Защо не ми каза, че брат ти е убиец?
— Защото не е.
— Но той е избил стотици хора!
— Стотици?
— Е, десетки, но каква е разликата?
— Надала си ухо на клюките, Шарис.
Усмихна се отново, докато я повдигаше от леглото, за да изтегли роклята изпод нея. Тя не забелязваше какво прави той.
— Нямаше начин да не ги чуя. Господи, като се сетя как само го нарече — черна овца! Доста меко казано, не намираш ли? Защо не ме предупреди?
— Че е убил човек?
— Много хора!
— Той е убил само един, Шарис. Никой от останалите, за които се твърди, че е очистил, не съществуват. Това са слухове. Но хората желаят да вярват в тях.
— Наистина ли само един?
— Да.
Той бавно започна да развързва корсета й.
— Но…
— Той беше коравосърдечен убиец и заслужаваше смъртта си.
Беше забравила, че след като е убил баща им, мъжът е преследвал Лукас и Слейд, а те са били едва деца. Законът не е го е наказал, защо Слейд да не го стори?