Били не се въздържа и подметна присмехулно:
— По дяволите, да не би да се притесняваш какво ще правиш първия път?
— Не. По-скоро от това, че жената ще узнае.
Били едва го чу. Разбираше го. Живо си спомняше как самият той се бе чувствал първия път.
— Е, можеш да поизчакаш още няколко години. В края на краищата, и без това не знаеш от какво се лишаваш — предложи Били. — Или пък напий дамата и тя няма да си спомня.
Слейд се обърна и се загледа в тъмните очи на Били, от което на него му стана неловко. Понякога Слейд се владееше по-добре от апахите. Беше в състояние да изнерви всекиго. В момента по лицето му не се четеше какво мисли, но Били от опит знаеше, че той може да прикрива или убийствен гняв, или пълно отегчение. Ала нямаше начин да разбере кое от двете. И макар да бяха приятели, когато Слейд му хвърляше такъв поглед, Били го побиваха тръпки.
— По дяволите, въобще не ми е ясно как се заприказвахме за това — отсече Били грубовато и се извърна от вторачените в него светлозелени очи. — Май е по-редно да обсъдим какво възнамеряваш да правиш с тези коне. Ако ще тръгваш сутринта, то…
Погледът на Слейд се премести върху тридесетината коня. Повечето бе заловил през последните три години. Процесът да откриеш жребеца и неговия харем, да живееш близо до тях ден след ден, като се сливаш със земята, да ставаш все по-невидим и накрая да хванеш избрания кон, бе продължителен. Отдавна се научи да не закача жребците. Изчакваше мъжкият да се улиса с нещо и се насочваше към някоя кобила. Но задачата, макар да изискваше търпение, му доставяше удоволствие. Били го научи на търпение и сега, след три години, то му бе като втора природа.
— Вече са твои, Били.
Очите на Били се разшириха.
— По дяволите! По дяволите! Знаех, че дойде с мен при акцията ни миналата седмица само за да ми доставиш удоволствие. Знаех си!
— Глупости — отрече Слейд. — Хареса ми предизвикателството да задигнем конете на фермера изпод носа му. Толкова са много, че няма да усети липсата им. А и не бях ходил тъй далеч на изток от години. Как иначе щях да видя колко нови градчета са изникнали? А и ще си спомням за това приключение, когато стана… цивилизован.
— Но защо всичките, Слейд! — протестираше Били. — Парите за тях ще са ти от полза.
— Разполагам с достатъчно пари за предстоящата ми работа.
Били не се впусна да му благодари, само кимна в знак, че приема конете.
— Откъде ще започнеш издирването?
— Оттам, където започна всичко.
— Според теб Слоун все още е в Тусон? По дяволите, та това е столицата на района. На типове като Слоун вече не им е така лесно да живеят в големите градове.
— Няма значение — подхвърли Слейд небрежно. — Там или другаде, ако още е жив, ще го открия.
— А след като го убиеш?
— Ще знам името на човека, който го е наел — отвърна Слейд. Гласът му бе леден.
— А след като убиеш и него?
Слейд се извърна, преди да отговори.
— Тогава ще бъда свободен да потърся брат си.
Били бързо смени темата.
— А какво ще правиш със златото на баща си?
— Какво за златото?
— Ами то нали е още там? Нали каза, че баща ти и партньорът му са нагласили нещата така, че ако някой любопитен се загледа, няма да види нищо освен една безполезна мина, а истинската е добре маскирана, та да не може да се открие.
Един от редките изблици на гняв помрачи израза на привлекателното му лице.
— Това злато уби баща ми, раздели ме с брат ми и ме принуди да живея като диво животно. Не ща да го знам. — След това добави по-спокойно: — Какво значение има богатството? Земята предлага всичко, нужно на човека.
Били изсумтя, но се въздържа да обърне внимание на Слейд, че разсъждава като индианец. Зачуди се дали това е за добро.
Били Улф се загледа в младия мъж, когото обичаше като брат.
— Е, ако имаш нужда от нещо, знаеш къде да ме намериш. — Усмихна се, за да разведри тягостната атмосфера. — Аз ще съм богатия скаут с хубавата жена… Няма да ти е трудно да ме откриеш. Само се надявам да не попадна на голямата ти пума, когато не си наоколо.
Слейд се засмя.
Още от рано вечерта кръчмата на Уискърс бе препълнена. По нищо не се различаваше от другите кръчми, посетени от Слейд през последната година. Вече бе свикнал с реакцията, която будеше външният му вид. Всички притихваха, докато не си поръча първото питие. Често се случваше някои мъже да се отдръпнат от него. Различни неща караха хората да застават нащрек — най-често неговото спокойствие, но сега — определено видът му на дивак.
Слейд никога не задоволяваше любопитните и не споменаваше името си без причина. То всяваше страх не само защото принадлежеше на мъж, който носи пистолет и очевидно знае да борави с него. Името му се разчу не за добро само месец, след като започна издирването, и то защото някакъв глупав каубой от малко златотърсаческо селище го предизвика. Мнозина станаха свидетели как Слейд изтегли пистолета от кобура, преди другият да успее да посегне към своя. Това бе всичко. В следващия град, където пристигна, вече знаеха за него. Прекалено късно узна за силата на мълвата.