— Мисля, че настъпих котката — обясни той. В същия миг котаракът, търсещ утеха, скочи в ръцете й. Тя го прегърна, за да го защити, вбесена от дързостта на Лукас.
— Как си позволяваш да влизаш тук, докато спя? Припламна огънче от запалването на клечка кибрит и Шарис вдигна ръка да предпази очите си. След миг свещта на бюрото бе запалена и тя видя Лукас да се взира в нея със странно изражение.
— Според мен е редно аз да попитам какво правиш тук — отвърна той с равен тон.
Обзе я ужасно предчувствие. Наболата брада, разбърканите коси, дори тънкия слой прах по дрехите можеха да се очакват. Само че дрехите бяха доста по-различни от всичко, което Лукас носеше обикновено: черни панталони, напъхани във високи черни мокасини. Тъмносинята риза падаше свободно над панталоните. От черния, ръчно направен кобур, привързан към кръста му, висеше револвер с дръжка от кост. Черна копринена кърпа, завързана небрежно около врата, завършваше заплашителния му вид.
Това трябваше да е Лукас. Трябваше!
— Лукас? — попита тя пискливо.
Той поклати глава, а ъгълчетата на устните му се свиха в подигравателна усмивка. Предизвикателно тръгна край леглото, а стъпките му не се чуваха.
— Не може да си на Лук, защото щеше да си в неговото легло, а не тук. — Оглеждаше я с интерес. — Е, коя си?
Лицето й пребледня. Господи! Господи! Това бе Слейд! Беше като хипнотизирана от взиращите се в нея очи.
— Нямаш отговор, така ли? — Той развърза кърпата и я остави да падне върху леглото. Посегна да развърже кобура. През цялото време не откъсваше очи от нея. — Както искаш. Не ми е нужно да знам името ти, за да споделя леглото с теб.
Сърцето й биеше лудо, но тя продължаваше да стои вцепенена. Това, което се случваше, не може да бъде истина. Само наблюдаваше как братът на Лукас се съблича.
Ризата му падна върху леглото и той седна да свали мокасините. Тогава Шарис скочи от леглото, повличайки Чарли и чаршафа. Мястото обаче не беше добре избрано — вратата се намираше от другата страна на леглото — там, където седеше той.
Втренчи се в него, а очите й бяха тъмновиолетови от гняв. Представа нямаше колко нелепо изглеждаше притиснала към гърдите си с едната си ръка Чарли, а с другата — чаршафа. Чаршафът въобще не я прикриваше, а синята нощница подчертаваше формите й.
Слейд не помръдна.
— Ако има някакъв проблем ти и аз да споделим това легло, по-добре изплюй камъчето веднага.
Шарис посочи с пръст вратата.
— Напусни!
Сбърка, като каза това. Веднага отчете грешката си. Той заобиколи леглото и тръгна към нея — изражението му бе злорадо, а голотата му — заплашителна. Тя отстъпи, но усети стената зад гърба си.
— Защо?
Беше толкова близо до нея, че широките му рамене закриваха от погледа й останалата част от стаята. Тази единствена дума, произнесена така натъртено, отекна в главата й. Страхуваше се да срещне погледа му и затова неволно се загледа в мускулестите му гърди; сториха й се не по-малко ужасяващи. Стисна здраво Чарли; така здраво, че той понечи да се отскубне от ръцете й и се наложи да му позволи, защото иначе рискуваше да изпусне чаршафа.
— Не… Не исках да ви засегна… — Все пак трябваше да продължи. — Нямате право да влизате в стаята ми.
— Това е моята стая, мила — възрази той. — Използвам тази стая, като се отбия при Лук.
— Значи не нарочно сте…
Тя не откъсваше поглед от устните, извити в хищническа усмивка.
— Мила, така ме изненада, както вероятно и аз. Но трябва да призная, ти си приятна изненада.
Докосна с пръст бузата й и я накара да потрепери. Не успя да събере кураж да отблъсне ръката му.
— Трябва… Трябва да ви помоля да напуснете, господин Холт.
— Може да ме помолиш, но се налага да изтъкнеш уважителна причина. — Повдигна брадичката й и я принуди да го погледне. — Аз бих предпочел да остана.
— Не може! — трескаво го увери Шарис. Опита се да мине покрай него, но той не й позволи. — Моля ви, господин Холт.
Май е най-добре да ми кажеш коя си — предложи той.
— Годеницата на брат ви.
— Сигурно можеш да измислиш нещо по-убедително.
— Но това е истината.
— О, не се съмнявам, мила — отвърна й той дрезгаво. — Просто ми е нужна по-сериозна причина, за да се разкарам да спя другаде.
— Нима говорите сериозно?
— Защо не?
— Та той е ваш брат!
— А ти си най-красивата жена, която съм срещал — прекъсна я той простодушно. — Какво общо има това, че Лукас е мой брат, с онова, което изпитвам в момента?
— Аз ще се женя за него — обясни тя, като се чудеше защо Слейд не я разбира.
— Значи още не си омъжена за него?