Както винаги, лицето му бе непроницаемо.
— Повдигни се, за да мушна одеялото под теб. Пътуването ще е дълго и ще ти е по-удобно.
— О — престраши се да попита тя най-после, — наистина ли ще ме отведеш при Лукас?
Яздиха през целия ден, без да разменят и дума. Дали да му се довери? Щеше ли наистина да я отведе при Лукас?
Минаваха край ръждивокафяви стръмни хълмове, червеникави скалисти образувания и стърчащи навред жълтеникавозелени кактуси. Цветята по тези, изгорени от слънцето земи, бяха истинско чудо: златисти или лилави стръкове се забелязваха по високите скалисти плата, а по-нагоре в планините се появиха виолетки, вероники и тинтяви.
Въздухът стана по-хладен. След няколкочасова езда синьото небе започна да става виолетово на изток и ярко оранжевозлатисто на запад. Тревожеше се дали ще открият Лукас, преди да се стъмни — и дали Слейд въобще я водеше към него. В този момент я изненада гласът му:
— Пристигнахме.
— Къде?
Нищо не се забелязваше наоколо. Бяха поели по криволичеща пътека в планината, заобикаляха големи камъни и храсти. Стръмни скалисти склонове пречеха да се вижда напред.
— Нали не мислиш, че ще оставят конете на открито? — попита Слейд. — Резерватът Сан Карлос не е далеч. Апахи бегълци кръстосват тези места.
— Бегълци? — попита тя изплашено и го погледне през рамо. — Мислех, че всички индианци са в селищата си.
— На някои това не им допада — обясни той спокойно. — Повече от двадесет години недоволни бойци плячкосват Аризона. Движим се по местата, където правят набезите си, а после пресичат границата.
— Имало е опасност да налетим на банда индианци по всяко време, така ли?
— Това плаши ли те?
— Разбира се, че ме плаши.
— Няма защо — подхвърли той небрежно. — Единственият индианец наблизо е Били, а той е безопасен.
Тя се огледа.
— Откъде знаеш? А и къде е той?
— Би трябвало да е от другата страна на тесния проход пред нас — обясни той, без да обръща внимание на първия й въпрос. Слезе от коня и вдигна ръце към нея: — Хайде.
Тя се вкопчи в лъка на седлото.
— Откъде знаеш? Толкова ли е лесно да проследиш дирята?
— Били добре прикрива следите си.
— Тогава как…
— Някога живях из тези планини. Самият аз ловях диви коне. Били и аз използвахме това местенце от време на време.
Разбира се, че знаеше как да се ориентира. Лукас й бе разказал за осемте години, които Слейд бе прекарал в пустошта. А онези бегълци, за които спомена? Вероятно познаваше всички до един!
Плъзна се надолу, опирайки се на раменете му, и го остави да я свали на земята. Но той не я пусна. Още не успяла да отдръпне ръце, той я притисна към себе си и впи жадно устни в нейните. Не можеше да мисли. Дори нямаше време да се възпротиви — тялото й я предаде и тя изпита наслада от внезапно обзелата я топлина, от която й прималя. Ръцете й сами се обвиха около врата му.
От него се изтръгна сподавено стенание и той внезапно я пусна. Тя залитна назад. Какво го спря този път? Очите му блестяха заплашително, но дали бе от желание, или от гняв?
Без да пророни дума, Слейд я хвана за китката и я повлече през каменния проход след себе си. Нямаше начин да се отскубне от хватката му. Не можеше да контролира нито него, нито съдбата си. Или Лукас щеше да бъде от другата страна на прохода, или предстоеше да бъде съсипана от орат му.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Навързаните при скалите коне накара Шарис да изпита огромно облекчение. Приклекнал пред огъня, Били печеше месо. Изненадан, вдигна поглед, когато Слейд бутна Шарис през тесния вход към малкото голо пространство.
Високи отвесни скали от двете страни образуваха естествено заграждение, което в дъното прерастваше в стръмен планински склон. Всичко бе окъпано в кървавочервено от залязващото слънце.
— За к’во я доведе тук? — попита Били войнствено.
— Искаше да намери Лук — отвърна Слейд безизразно.
Шарис бързо се отдръпна от него и отиде при Били; той я притесняваше по-малко от Слейд.
— Къде е Лукас?
— Ти си луда — пророни Били. — Утре тръгвахме към къщи.
— Е, откъде да знам, че така сте решили? — отвърна Шарис. — Моля те, кажи къде е Лукас?
Слейд застана до нея, преди Били да й отговори.
— Радвам се да те видя отново, Били.
— Чудех се дали въобще някога пак ще се появиш, Слейд — отвърна Били, вече успокоен и широко ухилен.
— Лук добре се справя и сам. С твоя помощ, имам предвид — добави той, като погледна към конете в заграждението. — Колко са неговите?
— Повече от половината — осведоми го Били. — Добре го научи, преди да изчезнеш.
— Били, къде е Лукас? — настоятелно попита Шарис.