— Възрастна? Какво значи „прекалено възрастна“?
— Не е модно вече, Лукас.
— И ти си склонна да се придържаш към модата, дори в този далечен край?
Присмехулните пламъчета в очите му я притесниха. Както и голото й тяло под одеялото.
— Лукас, едва ли сега е най-подходящото време да обсъждаме навиците ми. Трябва да се облека, така че ме остави сама за няколко минути.
— А, да — и нещо друго — продължи той, като повдигна корсета й от купчината дрехи. — Защо си навлякла тази отблъскваща измишльотина? Нямаш нужда от нея.
— Лукас! — Напълно засрамена, тя сграбчи корсета. — Какво нося или не нося не е твоя грижа.
— Напротив. Как да гледам, когато съзнателно се тормозиш. Жените на запад…
— Точно в този момент не ми се слуша за жените тук, Лукас. Моля те, остави ме да се облека.
— Добре, мила моя. — Той се надигна, видимо развеселен. — Просто мислех за удобството ти.
Щеше ли да я остави сама? Що за идея — да не носи корсет! Какво му ставаше!
— Има вода в манерката и кърпа в дисагите, ако ще се миеш — съобщи й той. — Давам ти десет минути, така че не се бави. Ще ни е нужен целият ден, за да откараме конете до ранчото. Били ще се справи и сам, но няма да тръгне, докато не се присъединим към тях.
„Тях“ означаваше, че Слейд не е тръгнал. Как щеше да го погледне в лицето след снощи? Дали щеше да отгатне какво се е случило?
Усети как топлината плъзва по шията й, но за щастие Лукас бе минал през прохода и изчезна зад завоя, изпълнявайки молбата й да остане сама. Не спомена нищо за снощи, дори не й даде възможност тя да заговори. Бе се случило най-невероятното нещо през живота й, а той се държеше, сякаш нищо не бе станало! Е, не бе съвсем вярно. Държеше се по-свойски, дори по-собственически.
В този момент си даде сметка, че той не спомена нищо за нейната девственост. Значи напразно се бе тревожила.
Облекчението й бе неимоверно, и то не само защото той не подозираше нейната измама. Имаше вероятност да реши, че честта го задължава да се обвърже с нея, след като е отнел девствеността й, а сега не се налагаше да се притеснява.
Отказа да мисли повече по въпроса и бързо се възползва от отпуснатите й десет минути. Не след дълго обаче се натъкна на друго затруднение — откри засъхнала кръв по кърпата. Пусна я и бързо я зари в пръстта. Но тъкмо имаше чувството, че уликата е заличена успешно, когато зърна одеялото. Нямаше време да заличи издайническите следи по него. Е, просто щеше да го вземе със себе си.
Обуваше си ботите, когато Лукас се върна.
— Готова ли си? — осведоми се той.
— Да.
Тя бързо сграбчи навитото на руло одеяло, а той започна да прибира своите неща. Лукас я погледна въпросително и тя обясни:
— Ще го използвам за възглавничка по време на ездата.
— Слейд ли те научи на този номер?
— Да.
— Доста грижовно от негова страна, не смяташ ли?
— Вероятно — призна тя с неохота.
— Не се притесняваш да го видиш отново, нали? — попита нежно той, като я прегърна през раменете.
— Аз… — Подбираше думите си, а близостта му я объркваше. — Не… Стига ти да си до мен.
— Е, добре — отвърна той, потупа я по раменете, препаса кобура и метна дисагите на рамо. — Посещенията му са редки и кратки — добави той. — Така че, няма да се налага да го търпиш дълго.
Фактът, че Лукас очевидно не виждаше нещо необичайно в това, което брат му я бе накарал да преживее, правеше положението още по-лошо.
— Звучи приемливо.
Той или не долови сарказма в тона й, или предпочете да го пренебрегне. Развърза жребеца мълчешком, но щом животното усети надянатото въже, се изправи на задните си крака и се задърпа.
— Върви на по-голямо разстояние след мен — предупреди я Лукас. — Ако този хубавец се опита да избяга, мога и да не успея да го удържа.
Жребецът обаче не се опита да побегне, само се дърпаше и се наложи Лукас да го тегли и примамва напред по пътечката, докато не наближиха останалите коне. Тогава вече трябваше да положи усилия да го задържи.
Докато Шарис пристигна в лагера, Лукас бе оставил на Били жребеца да се справи с него и да се погрижи за останалите животни. Двамата с Шарис щяха да яздят на неговия кон.
— Къде е Слейд? — попита Лукас. Били дори не вдигна поглед.
— Разсърди се, защото снощи не се върна в лагера. Според мен не му хареса, че остана с нея, когато той ти е на гости. — Едва тогава вдигна очи и стана ясно колко забавна му се вижда случката. — Не, мисля, че никак не му се хареса.
— Така ли каза?
Били се ухили.
— Не. Но имам чувството, че това го ядеше. Той всъщност почти нищо не каза. Знаеш го какъв става, когато се затвори в себе си. По-лесно е да разговаряш с муле в такива моменти.