— Откъде можех да знам?
— И аз искам да те попитам: откъде да знам, че ще полудееш при вида на един от приятелите ми? А дето питаш къде съм бил — съпругата на Били ни чу и ме извика, да ми съобщи, че Лукас го няма. Нямаше и минута и ти вече викаше. Веднага дойдох да проверя какво става, но не успях да ти се обадя. Не ми стигна времето.
— Минута? — пое си дъх тя.
Само толкова ли бе минало? Вероятно. Значи, не е възнамерявал да я изплаши. Просто така се бе случило. Боже, бе се държала като пълна глупачка.
— Аз… Май ти дължа извинение — плахо пророни тя.
— Няма нужда. — Мина край нея и отиде до прозореца. Загледа се към заграждението за конете и каза: — избраха си каквото им трябва.
— Не е ли редно първо да поискат разрешение от Лукас? — осмели се да попита Шарис.
— Няма никакво значение — отвърна Слейд. — Те и без това са готови да откраднат, така че или им даваш каквото искат и ги оставяш да си вървят, или си взимат каквото им трябва, но някой пострадва.
Никаква опасност, бе казал той.
— Хубави приятели имаш, няма що — отбеляза тя разгорещено.
Той й метна поглед през рамо.
— По-добре да са ми приятели, отколкото врагове.
— Ще си отидат ли сега?
Слейд отиде до вратата, извика нещо и вдигна ръка за поздрав.
— Отидоха си.
— А ти няма ли да тръгнеш с тях?
Той свали шапката си и я метна на масата.
— Засякохме се днес сутринта и потеглихме заедно, защото се бяха отправили към едно и също място: те, за да вземат конете, а аз — за да те видя.
Внезапно индианците бяха забравени.
— Искаш да кажеш — Лукас.
— Не. Искам да кажа — теб. И много ми харесва, че Лукас го няма.
Очите му я пронизаха; бяха толкова зелени, че направо грееха. Погледът му я хипнотизираше; тя не бе в състояние да помръдне, а той намали разстоянието помежду им.
— Лукас ще се върне всеки момент — уведоми го тя шепнешком.
— Е, и?
— Губиш си времето, ако си дошъл да ме видиш. — Постара се да не изглежда изплашена.
— Защо не оставиш аз да преценя?
Посегна да я докосне, но ръцете й го възпряха.
— Моля те, недей… Врекох се на Лукас, откакто се видяхме за последен път. Той и аз… Ние…
— А, значи те е отвел в леглото. — Устните му се свиха подигравателно. — И преди ти казах — това няма значение за мен.
Тя дълбоко си пое въздух:
— Но за мен има!
— Така ли? Сега ще проверим.
Отблъсна ръцете й и я притегли към себе си. Устните му брутално се впиха в нейните. Тя започна да се извива, но се предаде — ръцете му бяха като от стомана. А в следващия миг тялото й започна да откликва. Внезапно Слейд я отблъсна от себе си.
Смаяна, Шарис залитна и се облегна на стената. Не бе ли изпитала същото в планината, преди да се срещнат с Били? И тогава Слейд я целуна, после рязко я бе отблъснал. Нима играеше някаква жестока игра, или все пак имаше капка съвест?
— Е, мисля че въпросът получи отговор, нали? — преряза я гласът на Слейд. — Шавлива си като всички жени. Или брат ми не е достатъчно мъж за теб?
— Какви ги говориш? — попита тя гневно. — Ти ме целуна!
— Но ти отвърна на целувката ми, жено!
Истина бе. Боже, какво й ставаше? Те бяха двама различни мъже, не един и същ. Защо не успяваше да ги разграничи? Е, когато сетивата й не бяха възбудени, не й бе трудно да ги различава. Само когато я държаха в обятията си, не можеше да се контролира. Възможно ли бе да желае и двамата? Не! Не можеше така да мисли за себе си.
— Защо ме целуна, ако не искаш да ти отвърна? — попита тя.
— Казал ли съм подобно нещо?
— О, ще престанеш ли да ме объркваш? Ти се ядоса от нещо. Признай!
— Толкова добре ме познаваш, така ли?
Лицето му стана безизразно и нервна тръпка пробягана по гърба й. Как можеше да се справи с мъж, който прикриваше дори най-пламенните си чувства?
— Какво искаш от мен, Слейд?
— Да не се преструваш. Не желая да се самообвиняваш, след като те любя.
— Нали не… Няма да…
Зловещият му смях я накара да млъкне.
— Не бих целия този път само за да си приказваме.
— Но аз не те желая!
Още докато го изричаше, съобрази, че той е убеден в противното.
— Ако… Ако ти откликнах, Слейд, то е защото напоследък Лукас ме пренебрегва.
Очите му бавно се плъзнаха по нея.
— Опасявам се, че няма да ти повярвам, ако се опитваш да ми кажеш, че вече си му омръзнала.
— Не съм казала такова нещо. Ние… се скарахме… заради теб.
Идваше й да си прехапе езика.
— Чудя се защо? — отбеляза той замислено. — Да не би да се е досетил, че копнееш за мен през цялото време?
— Това е абсурд! Защо винаги правиш погрешни изводи? Просто от време на време той се държи като теб; това не ми харесва и му го казах. И той като теб стига до прибързани изводи. Реши… О, въобще няма какво да ти обяснявам!