— Искахме да ви предупредим да се пазите от слънцето, за да не изгорите още първия ден — продължи тя весело, — тъй като вашата кожа трябва да бъде пазена, но тук на плажа отношенията, изглежда, са тъй официални, че не се решихме.
Трета глава
— Мислехме, че може би и вие участвувате в представлението — каза мисис Макиско. Тя беше миловидна млада жена с лукави очи и досадно бъбрива. — Не знаем кой участвува в представлението и кой не. Оказа се, че един от мъжете, с когото съпругът ми се държи особено любезно, е главното действуващо лице — всъщност второто по значение.
— Представление? — запита Розмари, без да разбира. — Какво представление?
— Ние не знаем, мила моя — каза мисис Ейбрамс и се затресе с конвулсивния смях на пълните жени. — Не участвуваме в него. Ние сме галерията.
Мистър Дъмфри, рус млад мъж с женствени маниери, забеляза:
— Мама Ейбрамс сама е цяло представление. А Кемпиън го заплаши с монокъла си и каза:
— Не прекалявай, Ройъл!
Розмари ги изгледа неловко, искаше й се майка й да е с нея. Тези хора не й се нравеха, особено след като можеше да ги сравни с онази група на другия край на плажа, която я бе заинтересувала. Майка й не блестеше със светски маниери, но си имаше свои правила за държане, които бързо и решително ги изтръгваха от подобни положения. Но Розмари беше знаменитост само от половин година и френското възпитание от детските години, примесено с придобитите по-късно демократични американски обноски, понякога я довеждаше до неловки положения като сегашното.
Мистър Макиско, слаб, тридесетгодишен мъж с червеникава, покрита с лунички кожа, реши, че шегата с „представлението“ не е забавна. Той откъсна очи от морето, погледна бързо жена си и се обърна към Розмари настъпателно:
— Отдавна ли сте тук?
— Само от един ден.
— О!
Очевидно убеден, че темата на разговор е вече променена, той изгледа останалите.
— Ще останете ли през цялото лято? — запита невинно мисис Макиско. — Ако останете, ще можете да видите цялото представление.
— За бога, Вайолет, стига вече! — избухна мъжът й. — Не можеш ли да измислиш някаква нова шега?
Мисис Макиско се обърна към мисис Ейбрамс и прошепна достатъчно високо, за да я чуят и останалите:
— Той нервничи.
— Не нервнича — възрази Макиско. — Трябва да ви съобщя, че не нервнича.
Слънцето явно го бе хванало — кожата на лицето му се бе зачервила и леко посивяла; какъвто и израз да си придадеше, изглеждаше неубедителен. Изведнъж той смътно си даде сметка за състоянието си, стана и тръгна към водата. Жена му го последва, а също и Розмари, която реши да използува възможността, за да се отдели от тях.
Мистър Макиско пое дълбоко въздух, скочи в плитчината и с вдървени движения запляска по Средиземното море — очевидно си въобразяваше, че плува кроул. Въздухът му се свърши, той се изправи и се огледа, учуден, че брегът още не е изчезнал от погледа му.
— Още не съм се научил да дишам. Тъй и не можах да разбера как се диша. — Той погледна въпросително към Розмари.
— Мисля, че се издишва под водата — обясни тя. — На всяко второ загребване извръщате глава и поемате въздух.
— От всичко най-трудно ми е дишането. Ще отидем ли към сала?
Мъжът с лъвската глава лежеше на сала, който се полюляваше от вълните. Когато мисис Макиско понечи да се хване за него, една вълна внезапно наклони сала и той я удари по ръката. Мъжът скочи и й помогна да се изкачи.
— Боли ли? — Той говореше бавно и стеснително; Розмари не беше виждала досега такова тъжно лице: високи скули като на индианец, дълга горна устна и големи, хлътнали, златистокафяви очи. Бе заговорил само с крайчеца на устата си, сякаш искаше думите му да стигнат до мисис Макиско по някакъв заобиколен и ненатрапващ се начин; след минута той скочи във водата, дългото му тяло се плъзна по повърхността по посока на брега и постепенно спря.
Розмари и мисис Макиско го наблюдаваха. След като престана да се движи по инерция, той изведнъж пречупи тялото си, тънките му бедра изплуваха над повърхността, той се гмурна и изчезна, без да остави дори една водна пръска след себе си.
— Добър плувец — забеляза Розмари. Отговорът на мисис Макиско беше неочаквано хаплив:
— Да, но е слаб музикант. — Тя се обърна към мъжа си, който след два несполучливи опита бе успял да се изкачи на сала и се опитваше да се задържи с неловки движения, които само го караха да залита.
— Казах, че Ейб Норт може да е добър плувец, но е слаб музикант.