— Ужасно! Току-що почти заявих на един кандидат, че няма никакъв шанс да бъде назначен на работа при нас.
— И какво лошо има в това?
Кати въздъхна и рече:
— Хората, които отговарят за новите назначения, би трябвало да притежават повече финес. Обикновено се казва, че в момента нямаме свободни места за специалисти с техния опит и знания. На практика е същото, но звучи по-добре и не засяга ничии чувства. — После добави: — Чуй сега, обаждам ти се, за да разбера какви са плановете ти за днес. Повдига ми се при мисълта да прекарам сама тази вечер. — „В мисли за Рамон“ — добави наум.
— Отивам с малка компания в кръчмата „Пърпъл Ботъл“. Искаш ли да се срещнем там? Трябва да те предупредя, че е забранено да се ходи по двойки. Затова пък имат хубава музика и добра певица.
След разговора с Карън настроението й се повиши. Работният ден мина в разрешаване на обичайните проблеми и включване в неизменните дискусии. Изслуша многословното и цветисто оплакване на един инспектор от някакъв архивар, после — оплакванията на същия този архивар от въпросния инспектор. Пренебрегна съвета на инспектора архиваря да бъде уволнен и само го прехвърли в друг отдел. После прегледа няколко молби за работа и реши да предложи за назначение на архиварското място една кандидатка, която я беше впечатлила с невероятната си настойчивост и самоувереност по време на интервюто. Уреди жената да се срещне и да разговаря с инспектора.
Успокои разгневена счетоводителка, която заплашваше, че ще подаде оплакване срещу компанията, защото се чувствала дискриминирана: бяха я пропуснали в списъка за повишенията.
Денят неусетно отмина. Когато работното време изтече, Кати се облегна уморено на стола и си представи, че целият й живот щеше да премине в дни като този. Това се наричаше „изграждане на кариера“. Вирджиния Джонсън изцяло се беше посветила на своята кариера. Беше вкарала живота си в рамките на безконечното отегчително повторение.
Отново я завладя чувството на празнота, което я преследваше от няколко месеца насам. Опита се да го пропъди и посегна да заключи бюрото си.
Прекара отвратително в „Пърпъл Ботъл“. Седеше в кръчмата, преструваше се, че слуша музиката, гледаше как непознати мъже и жени правят опити да се сближат. Чувстваше се неудобно под настойчивите погледи на тримата мъже, седнали на най-близката маса отдясно: преценяваха плюсовете и минусите й, опитваха се да си представят как е в леглото и пресмятаха наум дали си струва труда да я ухажват. Кати определено смяташе, че всички жени, които имат намерение да се разведат, преди това трябва да прекарат поне една вечер в подобен бар за запознанства. След такова унизително преживяване много от тях биха се втурнали обратно при съпрузите си.
Тръгна си в девет и половина, само час след като беше отишла в бара. В колата, на път за вкъщи мислите за Рамон отново я обсебиха. Нейният живот беше тук и той не можеше да се вмести в него, тъй като разбиранията му бяха прекалено различни и чужди на нейните. Тя не можеше да ги сподели.
Легна си в десет и половина и след няколко часа потъна в дълбок неспокоен сън.
ОСМА ГЛАВА
Будилникът иззвъня, но тя спеше толкова дълбоко, че не го чу. Когато се събуди, установи, че е закъсняла, и бързо започна да се облича. Пристигна на работа петнадесет минути след началото на работния ден.
Отвори чекмеджето на бюрото си. Забеляза календара и датата: трети юни, четвъртък. Посегна към кафето, което Дона предвидливо беше оставила върху бюрото й.
Четвъртък.
Последният ден, в който би могла да открие Рамон. Дали щеше да чака на оставения от него телефонен номер през деня? Може би по-голяма вероятност имаше да го открие след пет шест часа? Дали пък не работеше нощем? Нима имаше някакво значение? Тя нямаше да му се обади, защото той щеше да изтълкува обаждането й като знак на съгласие да зареже всичко и да стане негова жена. Не можеше да постъпи толкова безразсъдно.
Трети юни.
Усмихна се тъжно и отпи от горещото кафе. Както беше тръгнало, Рамон би могъл да я направи юнска булка, ако беше проявил малко повече настойчивост.
Разтърси глава, за да се зареди със специалния талант, който беше открила, че притежава по време на развода с Дейвид: ако постоянно си налагаше да мисли за нещо различно в момента, в който някоя нежелана мисъл завладееше съзнанието й, успяваше да прогони тази мисъл.
През целия ден се стара да не остава нито миг без работа. Проведе всички запланувани интервюта, дори прие трима кандидати, които нямаха предварително уговорен час.