— Стискай ми палци! — помоли се на отражението си тя и се отправи към всекидневната.
Понечи да седне на дивана, но веднага скочи като ужилена.
— Уиски! — извика, Рамон обичаше уиски, а в апартамента й нямаше нито капка. Остави вратата открехната и позвъни на съседа си. Взе на заем една бутилка „J&B“ и се върна в апартамента.
Очакваше да завари Рамон във всекидневната, но той още не беше дошъл. Отиде в кухнята и приготви питието му така, както беше забелязала, че го поръчва в заведенията — с много лед. Критично вдигна чашата и огледа съдържанието й. Зачуди се защо беше направила такава глупост — да приготви питието толкова рано. Докато той пристигнеше, ледът щеше да се разтопи. Реши тя да го изпие. Отпи малко, сбърчи нос, когато силната течност опари гърлото й и понесе чашата към всекидневната.
В девет без четвърт на вратата се позвъни. Кати скочи от мястото си и се втурна да отвори.
Точно пред вратата си наложи да спре, придаде си спокоен вид, усмихна се и отвори както обикновено — нито много бързо, нито прекалено бавно. На прага стоеше Рамон. Изглеждаше невероятно висок и неописуемо красив в светлосивия си костюм с вратовръзка с цвят на кестен. Очите му се впиха в нейните. Изражението на лицето му беше непроницаемо.
— Благодаря ти, че дойде — каза Кати и отстъпи назад, а после затвори вратата зад гърба му. Беше толкова нервна, че не знаеше как да започне. — Седни, а аз ще отида да ти приготвя едно питие.
— Благодаря — отвърна той, влезе във всекидневната и свали сакото си. Метна го внимателно върху облегалката на един стол. Нито веднъж не я погледна.
Поведението му я объркваше, но после си рече, че щом сваля сакото си, значи има намерение да остане поне за малко. Когато се върна с готовата напитка, завари Рамон до прозореца да се взира навън. Щом усети, че тя влиза, се обърна. За пръв път забеляза бръчките на напрежение и изтощение около устата и очите му. Тревожно се вгледа в лицето му и промълви:
— Изглеждаш уморен, Рамон.
Той разхлаби възела на вратовръзката си и пое чашата от ръката й.
— Не съм дошъл тук да обсъждам вида си, Кати — информира я остро.
— Зная — въздъхна тя. Добре разбираше, че той умишлено се държи хладно с нея и че продължава да й се сърди. — Нямаш намерение да ми помогнеш, нали? — изрече на глас мисълта, която в момента се въртеше в главата й.
Погледът му продължаваше да бъде невъзмутим.
— Зависи от това, което смяташ да ми кажеш. Както споменах и преди, мога да ти предложа малко неща, ако приемеш да станеш моя жена, но едно от тези неща е абсолютната искреност. Винаги. Очаквам същото и от теб.
Кати кимна и извърна глава. Хвана се за облегалката на близкия стол. Пое дълбоко дъх и затвори очи.
— Рамон, когато влязохме в църквата онзи ден, разбрах, че си ревностен католик. Помислих си, че ако е така, ти не би могъл… не би се оженил за мен, след като съм се венчала в католическа църква, а после съм се развела. Точно затова ти признах за развода. Не те излъгах. Скрих само, че Дейвид е мъртъв.
— Зная — безстрастно изрече той зад гърба й.
Кати впи пръсти в облегалката на стола.
— Знаеш ли? Как си разбрал?
— Преди известно време ми спомена, че ти напомням за един човек, чиято смърт ти е донесла огромно облекчение. Когато впоследствие заговори за бившия си съпруг, отново отбеляза, че двамата с него си приличаме. Предположих, че едва ли познаваш двама мъже, които толкова да приличат на мен. Между другото, ужасно ти личи, когато решиш да лъжеш.
Пълното му безразличие накара сърцето й да потръпне болезнено.
— Разбирам — промълви едва чуто тя. Сълзи я задавяха. Очевидно Рамон не искаше да се обвързва с жена, принадлежала някога на друг мъж — независимо дали тя е разведена или вдовица. Обзета от нелогичното желание да го подтикне да й признае това, прошепна: — Имаш ли нещо против да ми обясниш защо продължаваш да ми се сърдиш дори след като ти признах всичко? Зная, че си сърдит, само че не съм съвсем сигурна защо и…
Той я хвана за ръцете и я обърна с лице към себе си. Пръстите му болезнено се впиха в плътта й.
— Защото те обичам! — изрече през зъби. — През последните два дни изживях истински ад. — Гласът му стана дрезгав. — Обичам те и в продължение на близо четиридесет и осем часа чаках да ми позвъниш. С всеки изминал час в мен сякаш нещо умираше.
Кати нежно погали страната му.
— За мен тези два дни също бяха ужасни.
Ръцете му я обгърнаха с неподозирана сила. Устните му запламтяха настойчиво върху нейните в очакване да получат също толкова страстен отговор. Пръстите му галеха гърба, шията, гърдите й, спуснаха се надолу и я притиснаха към възбудената му мъжественост. Кати инстинктивно раздвижи бедра и Рамон изстена от неудържима страст. Зарови пръсти в косите й, изви главата й назад и приближи устни към нейните. Езикът му не можеше да се насити на вкуса й.