После обсипа очите, лицето и шията й с нежни целувки.
— Знаеш ли, че си в състояние да ме подлудиш? — промълви задъхано.
Кати не успя да му отговори. Устата й отново беше пленена от неговата, а тялото й се разтопи в сладка нега. Струваше й се, че се носи в океан от удоволствие, че доброволно потъва сред пенливите му вълни, че отива все по-дълбоко и по-дълбоко, запращана там от всеки допир на ненаситните му устни и ръце.
Започна да изплува на повърхността едва когато устните му се отделиха от нейните. Обзе я разочарование. Сякаш й бяха отказали нещо, което по право й принадлежи. Положи глава на гърдите му и усети ускорения ритъм на сърцето му.
Дланта му докосна страната й и Кати в очакване вдигна поглед към него. Непознатата нежност, която съзря в очите му, я трогна и развълнува.
— Кати, щях да се оженя за теб, в която и църква да се беше венчала за онова животно, в което и съдилище да се беше развела!
Тя едва позна собствения си глас, когато задъхано прошепна:
— Мислех си, че ми се сърдиш, защото съм оставила нещата между нас да се задълбочат, без да те предупредя за бившия си съпруг.
Рамон поклати глава:
— Бях бесен, защото знаех, че се опитваш да ме заблудиш, че нарочно искаш да оставиш у мен впечатлението, че бившият ти съпруг е жив. Разбирах, че смяташ да използваш това като извинение, за да не се омъжиш за мен. Бях обзет от ярост, тъй като знаех колко си уплашена от чувствата си към мен, а аз не можех да си позволя да остана по-дълго в Сент Луис, за да разсея този твой страх.
Кати се надигна на пръсти и целуна горещите му устни, но когато ръцете му понечиха отново да я обгърнат, се отдръпна. Близостта му я изкушаваше, затова отстъпи назад и рече:
— Мисля, че е по-добре да съобщя на родителите си, преди да ме е напуснал куражът. Остават още три дни, в които трябва да направим всичко възможно, за да спечелим тяхното одобрение.
Отиде до ниската масичка, взе телефона и набра номера на родителите си, после погледна към Рамон:
— Бях решила да им кажа, че ще наминем към тях, но размислих. Смятам, че е по-добре те да дойдат тук… — Нервно се усмихна. — Могат да те изхвърлят от техния дом, но не и от моя.
Докато чакаше някой от родителите й да се обади, обмисляше как да започне разговора. Щом чу гласа на майка си, неуверено изрече:
— Здравей, мамо. Аз съм.
— Кати! Случило ли се е нещо? Часът е девет и половина!
— Не, нищо не се е случило. — Замълча за момент. — Надявах се, че няма да ви се стори прекалено късно и ще приемете поканата ми да наминете насам за по едно питие.
Майка й се засмя:
— Предполагам, че бихме могли. Току-що се прибрахме от вечеря в клуба. Веднага идваме.
Опитвайки се отчаяно да измисли нещо, с което да задържи още малко майка си на телефона, добави:
— Между другото, по-добре си носете пиенето. Всичко, което мога да ви предложа, е уиски.
— Добре, скъпа. Да донесем ли и нещо друго?
— Успокоителни и ароматни соли — промърмори под носа си Кати.
— Какво, скъпа?
— Нищо, мамо. Имам да ви съобщя една новина, но преди това ще те помоля за нещо. Помниш ли, когато бях малка, ми казваше, че двамата с татко ще ме обичате винаги, независимо от това, какво съм направила? Твърдеше, че няма значение колко ужасна може да бъде постъпката ми…
— Кати — прекъсна я остро майка й, — ако се опитваш да ме разтревожиш, знай, че вече си успяла.
— Като разбереш защо ви каня, ще се разтревожиш още повече — въздъхна отчаяно дъщеря й. — Мамо, Рамон е тук. В неделя заминавам с него. Ще се оженим в Пуерто Рико. Двамата искаме да поговорим с теб и татко по този въпрос.
Възцари се напрегната тишина, после майка й каза:
— Ние също искаме да поговорим с теб, Катърин.
Кати затвори и погледна към Рамон, който я наблюдаваше.
— Отново станах Катърин.
Въпреки желанието да се пошегува, предчувстваше неприятния разговор с родителите си. Щяха да настояват да промени решението си, но тя нямаше да отстъпи. Щеше да отиде в Пуерто Рико независимо от всичко, но ги обичаше много и не желаеше те да страдат заради нея.
Стоеше изправена до прозореца и очакваше пристигането им, а Рамон успокоително я беше прегърнал през рамо.
Когато на вратата се позвъни, Кати с неохота тръгна да отвори. Гласът на Рамон я спря:
— Кати, ако можех, щях да снема част от тази мъчителна отговорност от плещите и сърцето ти. За съжаление не мога, но ти обещавам, че през следващите три дни няма да изпиташ страдание.