— Благодаря ти — прошепна с болка в гласа тя, отпусна ръка в протегнатата към нея длан и почувства как силата и увереността му се преливат в нея.
— Казвала ли съм ти някога колко много ми харесват нещата, които ми говориш?
— Не — отвърна със слаба усмивка той, — но смятам, че е добре като за начало.
Нямаше време да размишлява над последните му думи, защото продължаваше да се звъни настойчиво на вратата.
Бащата на Кати, известен със своя чар и добрите си маниери, влетя в апартамента, стисна ръката на Рамон и каза:
— Радвам се, че отново се срещаме, Галвера. Беше ми много приятно, че посетихте дома ни онзи ден. Притежавате здрави нерви и голяма упоритост в желанието си да се ожените за Кати, но със сигурност сте си загубили ума, щом смятате, че ние с майка й ще ви позволим да направите това.
Майката на Кати, притежаваща способността да запазва самообладанието си и в най-критичните моменти, се втурна след съпруга си с две бутилки ликьор в ръце.
— Ние няма да търпим подобно безобразие! — заяви тя и посочи вратата с една от бутилките. — Господин Галвера, напуснете този дом. А ти, Катърин, трябва да си полудяла. Отивай в стаята си. — Другата бутилка определи посоката.
Кати, която наблюдаваше цялата сцена с ужас, най-после се посъвзе и каза:
— Татко, седни. Ти, мамо, също.
Когато и двамата потънаха в меките кресла, дъщеря им отвори уста да заговори, но в същия миг забеляза, че майка й силно стиска двете бутилки.
— Мамо, дай ми това, преди да си се наранила. — Отне оръжието на майка си, а после се замисли с какви думи да започне. Изтри потните си длани в панталонките и умолително погледна към Рамон.
Той се приближи до нея и обгърна тънката й талия с ръка. Без да обръща внимание на неодобрението, изписало се върху лицето на господин Конъли, той се обърна спокойно към него:
— Кати се съгласи да тръгне заедно с мен за Пуерто Рико в неделя. Там ще се оженим. Зная, че ви е трудно да приемете този факт, но за Кати е от огромно значение дали ще получи одобрението ви за това, което прави.
— Повече от сигурно е, че няма да го направи! — прекъсна го баща й.
— В такъв случай ще я принудите да избира между мен и вас. И в двата случая губещи ще са и двете страни. Тя пак ще дойде в Пуерто Рико, но ще ме намрази при мисълта, че заради мен между нея и вас се е появила пукнатина. Ще мрази и вас заради това, че не сте проявили разбиране и не сте й пожелали щастие. За мен е много важно Кати да бъде щастлива.
— Това случайно е особено важно и за нас — иронично отвърна господин Конъли. — Какъв живот можете да й предложите вие в онази фермичка в Пуерто Рико?
Кати забеляза как лицето на Рамон пребледня. Идеше й да удуши баща си заради унижението, на което подлага любимия й. Но когато младият мъж отвърна, гласът му беше овладян и спокоен:
— Наистина, тя ще живее в малка къща, но покривът няма да тече. Винаги ще има достатъчно храна, а също и дрехи. Аз ще я даря с деца. Иначе не мога да й обещая нищо, с изключение на едно — че всяка сутрин ще се събужда с увереността, че е обичана.
Очите на госпожа Конъли се насълзиха. Враждебността изчезна от погледа й.
— О, Господи… — промълви разчувствана.
Затова пък бащата на Кати беше загрял за предстоящата тежка битка:
— Значи, Кати ще бъде робиня, жена на някакъв си фермер, така ли?
— Не, тя ще бъде моя жена.
— И ще работи като всяка фермерска съпруга! — презрително го прекъсна бащата.
Рамон присви устни и пребледня още по-силно:
— Да, ще се налага да върши това онова.
— А вие знаете ли, господин Галвера, че Кати е виждала ферма само веднъж в живота си? Спомням си този ден с най-малката подробност. — Очите на господин Конъли се спряха върху изумената му дъщеря. — Искаш ли да му разкажеш за това, Катърин, или предпочитащ аз да го сторя?
— Татко, тогава бях само на дванадесет години!
— На толкова бяха и твоите три приятелки, Катърин, но те не пищяха, когато фермерът изви шията на едно пиле, нито се нахвърлиха върху му и го нарекоха убиец. Не отказаха да се докоснат до пилешко месо в следващите две години. Не смятаха, че конете са „миризливи“, а доенето на мляко — „гадост“. Не мислеха, че онази ферма, струваща половин милион долара, е „огромно смърдящо място, пълно с кирливи животни“.
— Само че — войнствено надигна глас Кати — нито една от тях не беше падала в купчина тор, нито беше кълвана от гъска, нито пък я беше ритал сляп кон! — Тя се извърна към Рамон. Искаше да оправдае по някакъв начин някогашното си отвращение от фермите, но с огромна изненада установи, че той я наблюдава с иронична усмивка.