— Сега се смеете, Галвера — сърдито отбеляза господин Конъли, — но усмивката ви ще замръзне на устните, щом откриете, че Кати не може да живее с ограничен бюджет. Тя не може да готви друго освен полуфабрикати, дори не знае как се вдява иглата. Тя…
— Преувеличаваш, Райън! — неочаквано се намеси госпожа Конъли. — Кати се издържа сама от деня, в който завърши колежа, и много добре знае как се шие.
Райън Конъли изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да експлодира.
— Да, може да бродира бод зад игла или някоя глупост от този род, и то зле! До ден днешен не мога да разбера какво представлява онова, което ни беше избродирала за подарък — риба или бухал. Съмнявам се, че и ти си наясно!
Раменете на Кати се разтресоха от отчаян смях:
— Не е нито риба, нито бухал, а… гъба — изкикоти се тя и се сгуши в успокояващата прегръдка на Рамон. — Избродирах я, когато бях четиринадесетгодишна. — Изтри сълзите, появили се в очите й, и вдигна блеснал поглед към любимия си. — Знаеш ли, а пък аз се страхувах, че ще сметнат теб за неподходящия кандидат!
— Това, което смятаме, е, че… — повиши глас господин Галвера, но съпругата му го изпревари:
— … че Кати не е подготвена да се справи с начина на живот, който вие й предлагате, господин Галвера — довърши тя. — Целият й трудов опит се е изграждал в колежа и във фирмата, където в момента работи. Става дума изцяло за интелектуален труд. Дъщеря ни завърши колежа с отличие, а ние добре знаем колко упорито върши работата си в корпорацията. За съжаление тя няма никаква подготовка да извършва тежък физически труд.
— Няма да й се налага да върши тежък труд — отвърна Рамон.
Райън Конъли очевидно се беше отказал да им изтъква разумни аргументи. Рязко се изправи, ядосано закрачи из стаята, после се извърна към Рамон. Задъхваше се от гняв.
— Онзи ден, когато бяхте у дома, не успях да ви преценя правилно, Галвера. Сметнах ви за човек с достойнство, но се оказва, че съм сбъркал.
Кати почувства как тялото на любимия й се напряга при обвинителната тирада на баща й.
— О, знаех, че сте беден — продължи разпалено господин Галвера, — но все пак реших, че сте човек на честта, човек, който държи на приличието. Но ето, сега стоите тук пред нас и ни заявявате, че не можете да предложите на дъщеря ни нищо, но въпреки това ще ни я отнемете. Ще я лишите от всичко, което й е добре познато, от нейното семейство, от приятелите й! Питам ви, това държание на почтен човек ли е? Отговорете ми, ако смеете!
Кати беше готова да се намеси, за да защити Рамон, но убийственото изражение, изписано по лицето му, я спря. Тя отстъпи назад.
Той отчетливо произнесе:
— Бих отнел Кати дори от собствения си брат. Този отговор достатъчен ли ви е?
— Да, за Бога, напълно достатъчен! Той ми показва що за човек…
— Седни си на мястото, Райън! — остро му заповяда госпожа Конъли. — Кати, идете с Рамон за малко в кухнята. Можете да приготвите питиетата. Искам да поговоря с баща ти.
Докато младият мъж се занимаваше с напитките, Кати се промъкна до открехнатата врата на всекидневната и наостри слух.
— Загубихме битката, Райън — чу гласа на майка си. — Опитваш се да се опълчиш срещу победителя. Този човек направи всичко възможно, за да избегне стълкновението с теб, но ти така настойчиво го тласкаше към ъгъла, че накрая не му остави друга възможност, освен да отвърне на удара с удар.
— Да върви по дяволите! Той все още не е победил! Не и докато Кати не отлети заедно с него. Дотогава ще го смятам за враг, но не и за победител.
Госпожа Конъли тихо се засмя:
— Той не ни е враг или поне не е мой враг. Не го смятам за такъв от момента, в който те погледна право в очите и ти заяви, че Кати ще изживее живота си с ясното съзнание, че е обичана.
— Думи! Нищо друго освен думи!
— Но думи, отправени към нас, Райън. Думи, изречени искрено и без смущение пред родителите й, а не изговорени импулсивно в някой горещ момент между двамата. Досега не съм срещала друг мъж, който да посмее да говори така на родителите на момичето, което обича. Той никога няма да допусне Кати да бъде наранена. Вярно, няма да може да задоволи всичките й материални потребности, но пък ще й даде неща, които имат истинска стойност в живота. Сигурна съм, че ще го направи. Сега се предай достойно, иначе загубата ти ще бъде още по-тежка.
Когато съпругът й отмести очи встрани, тя докосна брадичката му и извърна лицето му към своето. Бездънните му сини очи — същите като на Кати — бяха влажни. Госпожа Конъли тихо каза:
— Райън, нали нямаш никакви възражения към Рамон като човек?
Той тежко въздъхна и с дрезгав глас отговори: