— Не. Наистина нямам никакви възражения срещу него. Просто… Просто не искам да отведе моята Кати далеч от нас. Знаеш, че тя винаги е била моята любимка, нали, Розмари? Тя е единствената от децата ни, която се интересува от мен; единствената, която не ме възприема само като широко отворен портфейл; единствената, която винаги е забелязвала, когато съм бил изморен или разтревожен и се е опитвала да ме утеши. — Той пое дълбоко дъх. — Кати е като светъл лъч в моя живот и ако този човек ми я отнеме, повече няма да мога да виждам тази толкова скъпа за мен светлинка.
Кати не усети, че Рамон се е приближил и се е спрял зад гърба й. Тя облегна глава на рамката на вратата и от очите й закапаха горещи сълзи.
Райън потупа окуражително съпругата си по брадичката, после извади носната си кърпа и попи стичащите се по страните й сълзи. Госпожа Конъли измъчено се усмихна.
— Трябваше да очакваме подобно нещо от нея… Това е точно в неин стил. Тя винаги е преливала от любов и радост, винаги е била готова да се раздава. Сприятеляваше се с децата, с които никой не искаше да играе, и нямаше бездомно куче, в което да не се е влюбвала! Все се страхувах, че Дейвид е унищожил тази прекрасна нейна черта, и го мразех заради това, но сега виждам, че не е успял. — Сълзите мокреха лицето й. — О, Райън, нима не разбираш? Нашата Кати си е намерила един бездомник, когото да обича!
— Последният, за който си спомням, я ухапа — тъжно се засмя той.
— Този няма да го направи — възрази съпругата му, — напротив, ще я пази.
Райън прегърна нежно разплаканата си жена и вдигна поглед към открехнатата врата. Видя Кати да плаче в прегръдките на Рамон. В ръката си стискаше неговата носна кърпичка. Потисна усмивката, появила се на устните му при вида на успокояващата близост, която този висок мъж предлагаше на дъщеря му, и каза:
— Рамон, да имаш случайно резервна кърпичка?
Той с широка усмивка прие предложението за примирие.
— За жените или за нас?
Когато родителите на Кати си тръгнаха, Рамон помоли да ползва телефона. Тя излезе във вътрешния двор, за да му даде възможност спокойно да разговаря. Повъртя се наоколо, докосна разсеяно листата на растенията, избуяли в дървените сандъци, после приседна на облегалката на единия шезлонг и вдигна очи към звездите, обсипали като искрящи диаманти тъмното кадифено небе.
Рамон приближи до остъклената врата и се спря, поразен от красивата гледка, която Кати представляваше на фона на звездното небе. Косата й се спускаше на буйни вълни по раменете й, изящният й профил загатваше за женствена зрелост, а гордо вдигнатата брадичка подчертаваше нейния чар и я правеше да изглежда едновременно предизвикателна и недосегаема.
Кати почувства присъствието му и извърна глава към него.
— Нещо нередно ли има? — попита тя, имайки предвид телефонния разговор.
— Да — отвърна нежно той. — Страхувам се, че ако приближа до теб, ще се окажеш само сън.
По устните й пробяга чувствено невинна усмивка.
— Съвсем истинска съм.
— Ангелите не съществуват. Никой мъж не може да очаква, че щом протегне ръце към някой ангел, ще успее да го вземе в прегръдките си.
Усмивката й стана още по-широка.
— Когато ме целуваш, мислите ми съвсем не са ангелски!
Рамон приближи до нея, а очите му потънаха в нейните.
— А какво си мислиш сега, застанала тук и загледана в небето като някоя богиня, прекланяща се пред красотата на звездите?
Плътният му спокоен глас я порази. За пръв път, откакто го познаваше, изпита свян.
— Мислех си колко е невероятно, че само за една седмица животът ми изцяло се промени. Не, всъщност не бяха седем дни, а седем секунди. В момента, в който ме помоли за откритост, целият ми живот пое различен курс. Чудя се какво би станало, ако бях минала по коридора на онзи бар пет минути по-късно.
Той нежно й помогна да се изправи.
— Вярваш ли в съдбата, Кати?
— Само когато се случи нещо лошо.
— А когато всичко се нарежда чудесно?
Очите й игриво заблестяха:
— Тогава отдавам това на моята способност умно да планирам и упорито да работя.
— Благодаря — по момчешки усмихнат отвърна той.
— За какво?
— За всички мигове през последните седем дни, в които ме накара да се смея. — Горещите му сладки устни покриха нейните.
Кати разбра, че той няма намерение да се люби с нея тази нощ. Беше му благодарна и същевременно трогната от въздържанието, което си налагаше. Чувстваше се емоционално и физически изцедена.
— Какво мислиш да правиш утре? — попита тя няколко минути по-късно, когато Рамон си тръгваше.
— На твое разположение съм — отвърна той. — Мислех утре да потегля за Пуерто Рико, но ти ми се обади. Тъй като няма да тръгнем преди неделя, единственият ангажимент, който съм поел до края на седмицата, е утрешната закуска с баща ти.