— Искаш ли да ме закараш до моята работа, преди да се срещнеш с татко? — попита Кати. — Така ще прекараме известно време заедно, а след края на работния ден можеш да дойдеш да ме вземеш.
Прегръдката му стана по-топла.
— Да — прошепна той.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Кати седеше зад бюрото си и замислено въртеше молива. В момента Вирджиния присъстваше на обичайната петъчна оперативка, което означаваше, че има възможност да размисля до десет и половина. Час и половина, за да реши дали да напусне работа, или да помоли за две седмици платен и две седмици неплатен отпуск.
Знаеше какво очаква Рамон — тя да напусне работа и да предотврати всяка възможност за връщане. Ако Кати се спреше на варианта с едномесечния отпуск, той щеше да се измъчва. Със сигурност щеше да я заподозре, че не влага цялото си сърце във връзката им, че си оставя отворена вратичка за бягство.
Спомни си какъв поглед й отправи тази сутрин, когато дойде да я вземе от апартамента й, за да я изпрати до фирмата. Тъмните му очи се впиваха в лицето й с особена настойчивост.
— Да не си променила мнението си? — беше я попитал и Кати беше отвърнала отрицателно. Тогава той я сграбчи в силната си прегръдка и страстно я целуна. Беше почувствала огромното му облекчение.
С всеки миг, прекаран с Рамон, усещаше, че все повече се доближава емоционално до него. Сърцето й подсказваше, че изборът й е правилен. Но съмнението не я напускаше. То не преставаше да й повтаря, че всичко се случва прекалено бързо, че Рамон може би не е такъв, какъвто изглежда, и че крие нещо от нея.
Ясносините й очи се замъглиха. Тази сутрин той се беше появил облечен в красив спортен пуловер в златист цвят. На два пъти преди това го беше виждала да носи добре ушити костюми. Изглеждаше необяснимо един фермер, който сам обработва земята си, да притежава подобни дрехи. Кати не се сдържа и попита.
Рамон с усмивка й отвърна, че фермерите както всички останали хора имат костюми и пуловери. Тя не се задоволи с този отговор, но когато се опита да научи нещо повече за живота му, той ловко заобиколи въпроса й:
— Кати, зная, че имаш много въпроси относно мен и нашето съвместно бъдеще — каза, — но потърпи. Всички отговори са в Пуерто Рико.
Отпусна се назад и мрачно се загледа в суетящите се около приемната хора. Попълваха се формуляри, задаваха се въпроси, правеха се тестове. Кандидатите непрекъснато се озъртаха, за да видят Кати или някой от петте й колеги.
Може би грешеше по повод подозренията си спрямо Рамон. Вероятно само си беше внушила, че й отговаря уклончиво. Напълно възможно беше натрапчивият страх, който я беше обсебил, да се дължи на горчивия й опит от брака с Дейвид Колдуел.
А можеше и да се окаже права. Това щеше да стане ясно в Пуерто Рико. Засега, докато не преодолееше всичките си страхове и подозрения, нямаше да рискува да напусне работата си. Ако днес подаде молба за напускане, това щеше да стане без предварително предупреждение и щеше да я лиши от възможност отново да постъпи на работа в „Текникъл Динамикс“. Също така нямаше да получи добра препоръка, ако кандидатстваше за работа в друга фирма. Вирджиния сигурно щеше да се почувства ужасно глупаво, когато й се наложеше да обясни на вицепрезидента на компанията, че Кати — нейното протеже — е напуснала най-безотговорно без предупреждение.
Тя се изправи, разсеяно приглади косата си и се отправи към приемната. Дона разговаряше с други две секретарки.
Приближи се до мястото, където се провеждаха тестовете по машинопис, сложи чист лист в една от пишещите машини и се втренчи в него. Пръстите й нерешително докоснаха клавишите.
Рамон очакваше от нея да напусне работа. Беше й казал, че я обича. И което беше също толкова важно, тя инстинктивно усещаше, че той има нужда от нея. Много. Чувстваше, че ще постъпи нелоялно спрямо него, ако подаде молба за едномесечен отпуск. Първо й беше хрумнало да го излъже, но вече знаеше, че честността е от огромно значение както за него, така и за нея. Не искаше да го мами. От друга страна, не можеше да си обясни защо след като предишната нощ се беше съгласила да го последва в Пуерто Рико и там да се омъжи за него, сега се колебаеше и се поддаваше на лошите предчувствия. Дори не беше сигурна дали трябва да му обясни какви чувства я вълнуват в момента. Ако например трябваше да упрекне Дейвид, че крие истинския си характер от нея, той щеше да направи всичко възможно да й докаже, че е сбъркала… Изглеждаше далеч по-просто да отиде в Пуерто Рико, където щеше да разполага с достатъчно време да опознае Рамон. Времето щеше да премахне съмненията й или да ги потвърди.