Кати въздъхна и се опита да измисли достоверно извинение за пред Рамон. Разбира се! Как не се беше сетила по-рано? Това щеше да успокои съвестта й, а в същото време беше напълно естествено! Беше толкова просто, че се зачуди защо изобщо беше обмисляла всички останали варианти.
Тя бързо напечата молба до Вирджиния за двуседмичен платен отпуск, после молба за две седмици неплатен отпуск. Тази вечер щеше да обясни на Рамон, че не е възможно да напусне внезапно работа, за да се омъжи. Мъжете никога не напускаха работата си без предупреждение, дори и когато решаваха да се оженят. Ако Кати постъпеше по този начин, това щеше да има лоши последствия: щеше да намали шансовете на всички жени, които така отчаяно се бореха да постигнат равноправие с мъжете и да получат възможност също като представителите на силния пол да заемат по-високи постове. Едно от най-честите възражения срещу назначаването на някоя жена на отговорна длъжност беше, че по правило жените напускат работа, когато се омъжат и родят дете, или пък когато трябва да последват съпруга си в друг град или щат. Директорът беше истински сексист. Ако Кати напуснеше фирмата без предупреждение, той никога нямаше да позволи на клетата Вирджиния да забрави този факт. Щеше да намери някоя приемлива причина, за да отхвърля всяка следваща предложена от Джини кандидатура за нейното място, ако кандидатката е жена. От друга страна, ако Кати подадеше молба за напускане, докато течеше платеният й отпуск, останалите две седмици неплатен отпуск щяха да послужат за покриване на законния двуседмичен срок, необходим за напускане на работа. Това означаваше, че щеше да разполага едва с две седмици, за да се пребори със страховете си.
Почувства огромно облекчение. Сега, когато разсъждаваше спокойно по въпроса, осъзна, че когато подадеше от Пуерто Рико молба за напускане, нямаше да се налага да изтъква като причина за това женитбата си с Рамон. Щеше да напише онова, което обикновено пишеха всички мъже в своите молби: „Напускам, за да постъпя на по-добра работа.“
Като взе това решение, сложи нов лист на пишещата машина и бързо затрака по клавиатурата. Пресметна датата след две седмици и я написа отдолу.
Около единадесет и половина приключи с всички планирани интервюта. Взе молбата си за платен отпуск и предупреждението за напускане на работа и се отправи към кабинета на Вирджиния. Пред вратата се поколеба. Приглади тъмносиния си блейзер и невидимите гънки на карираната си пола и облиза пресъхналите си устни:
— Джини, можеш ли да ми отделиш няколко минути? — Беше толкова нервна, че не усети как използва умалителното обръщение към шефката си, което обикновено си позволяваше само в извънработно време.
— Ако не е много спешно изчакай половин час, докато приключа с този доклад — отвърна тя, без да вдига поглед от листовете пред себе си.
С всяка изминала секунда напрежението на Кати нарастваше. Не вярваше, че ще може да издържи още половин час.
— Много… е важно — заекна.
Джини бързо вдигна глава от доклада. Остави химикалката на бюрото и смръщи вежди. Кати се приближи към нея.
Сега, когато решителният час беше настъпил, не знаеше как да започне. Подаде молбата за отпуск на Джини.
Шефката й пое листа, а тревогата започна да изчезва от лицето й.
— Молба за едномесечно отсъствие от работа — рече тя и отмести листа встрани. — Имаш право на две седмици платен отпуск и аз ще ти разреша да го ползваш. Но защо са ти останалите две седмици?
Кати се отпусна изтощено върху стола срещу бюрото й.
— Искам да отида в Пуерто Рико с Рамон. Докато съм там, ще взема решение, дали да се омъжа за него или не. В случай, че реша да го направя, ето ти предупреждението ми за напускане на работа. Двете седмици неплатен отпуск ще послужат да запълнят законния двуседмичен срок.
Вирджиния се облегна назад и озадачено я изгледа.
— С кого заминаваш?
— С мъжа, за когото говорихме в сряда. — Тъй като Джини продължи да я гледа втренчено, тя обясни: — Рамон притежава малка ферма в Пуерто Рико. Той иска да се омъжа за него и двамата да живеем там.
— Мили Боже! — възкликна другата жена.
Кати, която никога не беше виждала шефката си в подобно състояние, безпомощно добави:
— Всъщност Рамон е испанец.
Вирджиния отново повтори:
— Мили Боже!
— Джини! — нервно я прекъсна Кати. — Зная, че става внезапно, но не е толкова невероятно. Просто е…
— Истинска лудост — завърши вместо нея Джини, най-после дошла на себе си. Тя тръсна решително глава: — Кати, когато онзи ден спомена за този мъж, си помислих, че вероятно е не само красив, но и човек със социално положение, отговарящо на твоето. Сега ми казваш, че става дума за някакъв пуерторикански фермер! И ти смяташ да се омъжиш за него?!