Кати не отмести разширените си от страх очи от неговите.
— Моля те, не ме гледай така. Зная, че си засегнат и ядосан, но не би трябвало да бъдеш.
Прокара пръсти по мекия златист пуловер. Дланите й се спряха върху мускулестите му гърди, сякаш опитвайки се да успокоят Рамон и да го приласкаят.
Жестът имаше обратен ефект. Той грубо отблъсна ръцете й.
— Не се опитвай да ме разсейваш. Няма да успееш. Това, което става между нас, не е игра!
— Аз не играя никакви игри! — не му остана длъжна Кати и се отдръпна от него. — Ако исках да те разигравам, щях просто да те излъжа, че съм напуснала работа. — Направи няколко крачки, спря се и се обърна. — Реших да си пусна четири седмици отпуск и да се обадя от Пуерто Рико да приложат молбата ми за напускане към личното ми досие. Причините за постъпката ми са изключително важни. Първо, Вирджиния Джонсън не е просто моя шефка, но и жена, от която силно се възхищавам и която много уважавам. Ако напусна без предупреждение, ще стана причина тя да изпадне в глупаво положение. — Войнствено вдигна брадичка и продължи яростната си реч: — А какво ще кажат мъжете? Ако напусна без предупреждение, това ще им даде повод да се чувстват по-важни и по-силни, тъй като никой мъж не напуска работа, когато се жени. Категорично съм против да се превърна в предателка спрямо собствения си пол! Така че… когато се обадя от Пуерто Рико и им съобщя, че напускам, ще обясня, че го правя, за да премина на по-добра служба. Което според мен действително е така! — завърши дръзко.
— Благодаря ти — отвърна Рамон почти смирено и пристъпи усмихнат към нея.
Кати, която тъкмо се беше развихрила, отстъпи назад.
— Още не съм свършила — предупреди го. Лицето й пламтеше, очите й мятаха гневни светкавици към него. — Каза, че очакваш винаги да бъда искрена с тебе, а когато го правя, започваш да ме нападаш и унижаваш. И ако трябва да бъда откровена докрай, искам да съм сигурна, че независимо от това колко неприятна е истината, ти няма да ми се разсърдиш, че ти я казвам. Преди няколко минути се държа нечестно и неразумно и ще ти призная, че смятам характера ти за непоносим!
— Свърши ли вече? — тихо попита той.
— Не, не съм! Когато преди малко те докоснах, просто исках да те почувствам по-близо до себе си. Не се преструвах и твоето отношение към мен никак не ми хареса!
Изричайки и последното си обвинение, тя зарея поглед над рамото му, упорито отказвайки да срещне очите му.
Гласът му прозвуча нежно и успокояващо:
— Искаш ли да ме докоснеш сега?
— Ни най-малко.
— Дори ако ти кажа, че ужасно съжалявам и че искам да усетя ръцете ти върху тялото си?
— Не.
— Не искаш ли вече да ме почувстваш близо до себе си, Кати?
— Не, не искам.
— Погледни ме. — Докосна брадичката й и обърна лицето й към своето. — Аз те нараних, а сега ти нараняваш мен. От това ни боли и двамата. Можем да продължим да се нападаме, докато гневът ни се уталожи, или да прекратим битката и да се заемем с лекуването на нашите рани. Ти какво предпочиташ?
Кати го погледна в очите и разбра, че Рамон наистина й предлага тя да реши дали битката им да прерасне във война до последен дъх, или да му позволи да я успокои. На лицето й се изписа нерешителност. Изглеждаше уязвима и объркана, най-после преглътна мъчително и каза:
— Аз… бих искала да почувствам ръцете ти.
С дълбоко затрогваща нежност Рамон я прегърна.
— Бих искала също и да ме целунеш.
— Как? — задъхано запита той.
— С устни, разбира се — отвърна Кати, изненадана от въпроса му.
Парещите му устни леко погалиха нейните.
— И с език — уточни беззвучно тя.
— Ще ми позволиш ли аз да поема твоя? — попита Рамон, на свой ред копнеещ да получи утеха.
Кати кимна и устата му жадно се отвори над нейната. Езиците им с копнеж се срещнаха. Ръцете му неуморно се плъзгаха по раменете и гърба й, притискаха я към пулсиращите му бедра. Той я дръпна върху дивана, настани я в скута си и трескаво започна да разкопчава копринената й блуза. Загубвайки търпение, спря ръка върху гърдите й и дрезгаво прошепна:
— Ти се заеми с тези копчета.
Стори й се, че й отне цяла вечност да разкопчае блузата с треперещите си пръсти. Рамон нито за миг не престана да я целува. Когато привърши и с последното копче, той откъсна устни от нейните и прошепна:
— Съблечи я.
Сърцето й биеше до пръсване, докато бялата коприна се плъзгаше между пръстите й. Очите на Рамон се спряха върху дантеления й сутиен.
— Свали и него — изрече.
Тялото й болезнено потръпваше. Тя разкопча сутиена и го остави бавно да се свлече от раменете й. Гърдите й, сякаш изваяни от слонова кост, потръпнаха под страстния му поглед. Зърната им се втвърдиха и изпъкнаха, сякаш ги галеха не очите, а пръстите на Рамон. Той я наблюдаваше ненаситно, а погледът му гореше.