— Искам да видя моето дете до тези гърди — дрезгаво изрече.
Тялото й се изпълни със страстен копнеж. Кати пое дъх и рече:
— В момента предпочитам да видя там тебе.
— Тогава ми подай гърдите си, Кати.
Обзе я възторг. Кати придърпа тъмнокосата му глава надолу и повдигна гърдите си, предлагайки му набъбналите им зърна. Когато Рамон засмука едното от тях, тя едва не извика от удоволствие. Желанието се разля по вените й като разтопен метал.
— Дай ми и другото зърно — помоли.
С треперещи пръсти хвана другата си гърда и я поднесе към устните му. В момента, в който усети горещия им допир, тихо изстена:
— Моля те, спри. Не мога да издържам повече. Имам нужда от теб.
— Не можеш да издържаш ли? — Нежно я положи върху дивана, а устните му възпламеняваха ухото й, извивката на шията й, страните й.
Рамон се отпусна до нея. Като през сладостна мъгла тя усети как ръцете му се плъзгат под полата й, дръпват ластика на копринените й пликчета и бавно ги смъкват надолу.
Рамон тихо простена, когато дланите му се спряха между бедрата й.
— Ти ме желаеш — поправи я той. — Искаш ме, но все още нямаш нужда от мен.
Устните му настойчиво покриха нейните.
Кати чувстваше, че ще заридае, ако страстта й не бъде задоволена. Тя трескаво прокара ръце по стегнатите мускули на гърба и раменете му.
— Нуждая се от теб — пламенно прошепна тя и трескаво отвърна на целувката му. — Моля те…
Рамон вдигна глава и отвърна почти грубо:
— Не се нуждаеш от мен. — Смъкна едната й ръка от врата си и я притисна към пулсиращата си мъжественост. — Ето това е да се нуждаеш истински от някого, Кати.
Тя отвори изпълнените си с копнеж очи и ги съсредоточи върху напрегнатото му лице.
— Ти ме пожелаваш, когато те взема в прегръдките си, а аз имам нужда от теб всеки момент. Това е като болка, която никога не ме напуска. Желанието да те направя моя сякаш ме връзва на безброй здраво стегнати възли. — Замълча и после внезапно попита: — Знаеш ли какво е страх?
Кати объркано се вгледа в лицето му и нищо не отвърна.
— Страх е да зная, че нямам право да те желая, а в същото време да съм наясно, че не мога да се спра. Страх е да очаквам с ужас мига, в който ще застанеш пред малката къщица, в която ще трябва да живееш, и внезапно ще решиш, че не ме искаш достатъчно, за да останеш там.
— Не мисли за такива неща — помоли го, а пръстите й погалиха косата над слепоочието му. — Моля те, недей!
— Страх е да лежа нощем буден и да се терзая от мисълта, че може да си се отказала да се омъжиш за мен; да се питам как ще понеса тази огромна болка. — Нежно докосна ъгълчето на окото й, където напираше сълза. — Страхувам се да не те изгубя, а това ме прави невъзпитан и лош, та се налага впоследствие да те моля за извинение. Всичко е само от страх.
Преливаща от нежност, тя обхвана с длани страните му и го погледна право в очите.
— През целия си живот не съм срещала друг мъж, който да е имал достатъчно смелост да си признае, че се страхува — прошепна.
— Кати… — Името й сякаш излезе от самото му сърце. Безумната настойчивост на устните и ръцете му я водеха към върха, натам, накъдето го водеше и тя. В този миг на вратата се позвъни.
— Не отваряй! — умолително изрече тя, когато Рамон се надигна и седна на дивана. — Който и да е, ще си отиде.
Той се усмихна и приглади с ръка разрошената си коса.
— Не, няма. Съвсем забравих да ти кажа, че родителите ти ще дойдат да ни помогнат за багажа. После всички заедно ще вечеряме.
Кати се изправи бързо, събра дрехите си и хукна към банята.
— Побързай и ги пусни да влязат, иначе ще се досетят какво сме правили! — извика тя, като видя, че Рамон не помръдва от мястото си.
— Кати — усмихна се той, — ако ги пусна в стаята толкова бързо, колкото ми нареждаш, те с очите си ще видят какво сме правили.
— Какво? — Спря се като закована на прага на стаята и объркано се огледа. Накрая погледът й се спря върху Рамон.
— О! — възкликна и се изчерви като ученичка.
Започна несръчно да оправя дрехите си, като непрекъснато си повтаряше, че държанието й е направо абсурдно. Беше двадесет и три годишна, вече се беше омъжвала и й предстоеше да сключи нов брак с Рамон. Без съмнение родителите й предполагаха, че двамата много пъти са спали заедно. В края на краищата те бяха разумни хора със съвременни разбирания. Много разумни и много съвременни — освен когато ставаше дума за собствените им деца.
Четири минути след позвъняването Кати излезе от стаята си, обута в светлокафяви панталони и кремава блузка от жарсе. Косата й, прилежно сресана, се спускаше по раменете. Успя да поздрави майка си с напълно естествен тон, но лицето й все още не беше загубило руменината си, а очите й възбудено блестяха. Тръпката на желанието не я беше напуснала.