Рамон беше в кухнята. Приготвяше питиета за четиримата и се смееше на нещо заедно с баща й. От пламенната му чувственост не беше останала и следа.
— Аз ще отнеса чашите във всекидневната — предложи услугите си Райън Конъли и взе две от чашите. Когато се обърна, едва не се сблъска с Кати, която се беше спряла на прага и с удивление наблюдаваше годеника си. — Скъпа, ти просто сияеш! — възкликна баща й и гордо я целуна по челото. — Рамон трябва да е много добър с теб.
Тя безпомощно се усмихна, а руменината по страните й се сгъсти. Изчака, докато господин Конъли влезе във всекидневната, и се обърна към Рамон, който в момента слагаше лед в другите две чаши. На устните му играеше закачлива усмивка. Без да я погледне, каза:
— Изчервяваш се, querida. И наистина си лъчезарна.
— Благодаря — отвърна поласкана Кати. — Аз изглеждам така, сякаш току-що съм се любила, а ти — сякаш допреди миг си чел вестник! Как можеш да бъдеш толкова спокоен?
Понечи да вземе напитката, която Рамон вече беше приготвил, но той остави чашата върху кухненския плот, сграбчи я в прегръдките си и я целуна жадно и дълго.
— Никак не съм спокоен, Кати — прошепна. — Умирам от страст по тебе!
— Кати? — Гласът на майка й, долетял откъм всекидневната, я накара рязко да се отдръпне. — Вие двамата ще дойдете ли скоро при нас, или да ви изчакаме в задния двор?
— Идваме — отвърна бързо дъщеря й, усмихнато погледна към Рамон и тихо каза: — Навремето четох един роман, в който се разправяше как всеки път, когато главната героиня и приятелят й започвали да се любят, телефонът иззвънявал, или на вратата се почуквало, или се случвало нещо, което да им попречи.
Рамон развеселено се усмихна:
— Това няма да се случи на нас. Няма да го допусна.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Слънцето ярко блестеше. Огромният реактивен самолет летеше към югоизток.
Като внимаваше да не събуди Кати, която сладко спеше, отпуснала глава на рамото му, Рамон се протегна и спусна щората. Полетът беше изключително тежък и мнозина от пътниците проявяваха признаци на безпокойство.
Но не и Кати, с усмивка си помисли той и се загледа в красивото лице на спящата си годеница. Под крехката й външност се криеха огромен кураж, сила и решителност.
Дори вчера и днес, когато неприкритата тъга на родителите й по повод наближаващата раздяла беше предизвикала у нея чувство за вина, Кати беше понесла всичко спокойно, с разбиране и усмивка.
В петък вечерта родителите на Кати предложиха да дойдат в апартамента и да помогнат с опаковането на последните неща, които дъщеря им смяташе да вземе със себе си в Пуерто Рико. После бяха настояли тя да прекара уикенда си у тях. И въпреки че Рамон придружаваше любимата си навсякъде, на практика от петък насам не беше имал възможност да остане насаме с нея.
Часовете минаваха, а напрежението й нарастваше. Той със страх очакваше мига, в който тя ще сложи на везните несигурното си бъдеще с него и любовта и спокойствието, които родителите й и работата й предлагаха, и ще му заяви, че се е отказала от намерението си да го последва в Пуерто Рико. Обзет от егоизъм той копнееше да я отведе в апартамента й, да я вземе в прегръдките си и с помощта на времето и ласките да направи така, че страстта да надделее разума й. Но и без тази мярка Кати храбро беше отстояла решението си.
Дългите извити мигли хвърляха сянка върху страните й. Рамон не можеше да откъсне възхитен поглед от прекрасния й профил. Беше доволен, че е купил билети за първа класа, защото седалките бяха по-широки и имаше повече свободно място. Кати беше предположила, че причината, поради която имаха късмет да летят в първа класа, е друга. Смяташе, че няколко предварително запазени места в последния момент са се оказали свободни, а те просто бяха щастливците, които заеха тези места срещу по-ниска от обичайното цена. Рамон не разсея заблудата й.
Внезапно го изпълни горчивина. Само допреди един два месеца можеше да отведе Кати в Пуерто Рико с частния „Боинг 727“, собственост на „Галвера Интернешънъл“, където имаше спалня, трапезария и просторна всекидневна, тапицирана в бяло и обзаведена със старинни мебели. „На Кати щеше да й хареса“ — помисли си тъжно. Но още повече щеше да се зарадва, ако я беше отвел със собствения си самолет — същия, с който беше пристигнал в Сент Луис и който сега се намираше в хангара на летището, от което преди малко излетяха.