Рамон вътрешно се усмихна, представяйки си колко ядосана щеше да бъде Кати, ако знаеше, че първоначално беше поставял под съмнение и нейния морал. Щеше да го обвини във всички възможни грехове — от това, че е старомоден, до това, че е латиноамерикански донжуан. Последното беше особено смешно, тъй като според него именно испанският му произход я беше привлякъл.
Краткият миг, в който си позволи да се отдаде на удоволствието, беше заменен с нов — на съмнения и колебания. Всъщност той не знаеше какво у него е привлякло Кати. Не знаеше защо беше решила, че е възможно да стане негова жена. Нямаше представа кои са причините, поради които тя постъпваше по този начин. Единственото обяснение беше, че го обича.
Но Рамон знаеше, че не е така.
Тази истина не му беше приятна, но трябваше да я признае пред себе си и да се съобразява с нея. Нито веднъж Кати не беше споменала думата „любов“. Преди три вечери, когато й каза, че я обича, тя беше предпочела да се престори, че не е чула думите му. Каква ирония! За пръв път правеше подобно признание пред жена, а тя дори не беше в състояние да му отвърне със същото.
Зачуди се дали не беше наказан от съдбата за многото случаи, в които жени му се бяха обяснявали в любов, а той им беше отвръщал с мълчание или усмивка, просто защото отказваше да изразява чувство, което в действителност не съществуваше.
Но ако Кати не беше сигурна, че го обича, какво тогава правеше в този самолет? Знаеше, че го желае. Още първия път, когато я взе в прегръдките си, беше разпалил неутолимата й страст и от тогава насам непрекъснато я подклаждаше. Очевидно страстта беше единственото чувство, което я привличаше като с магнит към него, желанието — единствената причина да бъде в този миг в самолета.
Не, по дяволите! Не можеше да е вярно! Кати беше прекалено интелигентна, за да приеме да се омъжи за него единствено заради физическото влечение. Трябваше да изпитва и нещо друго. В края на краищата между двамата от самото начало съществуваше и силно емоционално привличане. Ако тя не го обичаше, можеше ли Рамон да я задържи, разчитайки само на тялото си? Но дори да успееше да я задържи с помощта на своето тяло, нима щеше да понесе мисълта, че нейните чувства не са равностойни на неговите?
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кати излезе от дамската тоалетна и се насочи към багажното отделение, където стоварваха куфарите и чантите, пристигнали с полета „Маями — Сан Хуан“.
Усети, че вълнението от очакването нараства, когато чу съобщенията на испански език, а после — на английски. Вляво от нея се набиваше на очи група руси мъже, които според нея разговаряха на шведски. Зад гърба й звучеше френска реч. Със задоволство установи, че Пуерто Рико привлича почиващи и туристи не само от САЩ, но и от много европейски страни.
Потърси с поглед Рамон и го видя да кима на някакъв носач, който в същия миг обърна количката си и се насочи към шестте куфара марка „Гучи“. Кати вътрешно се усмихна, защото всички наоколо махаха нервно с ръце и викаха на претрупаните с работа носачи, опитвайки се да привлекат вниманието им, а годеникът й беше постигнал това само с едно кимване. И нищо чудно, с гордост си рече тя. С тъмния си костюм за делови срещи и със строгата си вратовръзка той беше най-впечатляващият мъж, който някога беше виждала. Цялата му фигура излъчваше огромен авторитет и хладна решителност, които не можеха да убягнат дори от окото на обикновен носач. Като го гледаше, си помисли, че Рамон прилича по-скоро на богат бизнесмен, отколкото на борещ се за оцеляването си беден фермер. Трябва и носачът да беше помислил така и вероятно в момента очакваше да получи тлъст бакшиш заради услугата. Кати с неудобство се зачуди дали годеникът й осъзнава това.
Защо не беше предложила сами да носят багажа си? Биха могли да се справят на два три курса, тъй като Рамон носеше само един куфар и една по-малка чанта. Беше време да свиква да бъде икономична, да не забравя, че годеникът й разполага с много малко пари и че дори се налага да кара камион, за да печели допълнително.