— Готова ли си? — попита я той, хвана я нежно за лакътя и започна да си проправя път сред навалицата.
Пред входа на летището чакаше цяла върволица таксита. Носачът се насочи към първата кола, последван от Кати и Рамон.
— Времето тук винаги ли е така прекрасно? — попита тя, вдигайки лице към лазурното синьо небе, покрито с пухкави бели облачета.
Усмивката на Рамон й подсказа силното му желание тя да хареса бъдещия си дом.
— Обикновено да — отвърна той. — Температурата почти винаги е около двадесет и осем градуса, а лекият източен ветрец е такъв, че… — Рамон отправи бърз поглед към носача, за да види дали се е отдалечил достатъчно, и онова, което се канеше да каже, остана недоизречено.
Тя проследи ядосания му поглед и видя, че багажът им се товари в един лъскав ролс-ройс, застанал начело на редицата от чакащи таксита. Отстрани на колата беше застанал униформен шофьор с фуражка и внимателно надзираваше работата на носача. Когато Рамон и Кати приближиха, шофьорът любезно отвори задната врата и отстъпи почтително, за да могат да влязат.
Кати нерешително се спря и погледна към Рамон. Той се обърна към шофьора и го попита нещо на испански, а последвалият отговор го доведе до ярост. Без да каже нито дума повече, Рамон й помогна да се настани в хладното, облицовано с бяла кожа купе на луксозната лимузина.
— Какво става? — попита Кати, веднага щом годеникът й седна до нея. — Чия е тази кола?
Той изчака шофьора да затвори вратата им и едва тогава отговори на въпроса й. Гласът му потрепваше от едва сдържан гняв.
— Колата е на един човек, който притежава вила на острова, но много рядко идва тук. Гарсия, шофьорът, е… много стар приятел на семейството ми. Като разбрал, че пристигаме днес, решил да дойде да ни посрещне.
— Колко любезно от негова страна! — възкликна доволно Кати.
— Казах му, че не съм искал да прави това за мен.
— О! — възкликна объркана тя. — Е, сигурна съм, че намеренията му са били добри.
Рамон отново насочи вниманието си към шофьора, който седеше зад волана и с очакване ги гледаше в огледалото за обратно виждане. Натисна бутона, който сваляше стъклената преграда между шофьора и пътниците и даде инструкциите си на испански. После стъклото отново се вдигна нагоре и ролсът плавно се отдели от бордюра.
Кати никога не се беше возила в подобна кола и беше силно впечатлена. Прокара пръсти по невероятно меката бяла кожа на седалката.
— Какво е това? — попита, наведе се напред и натисна един бутон, монтиран на гърба на седалката на шофьора. Със смях се отдръпна, когато малка масичка от розово дърво се разгъна пред нея. Вдигна капака. Вътре откри листи за писане, златни перодръжки и дори мъничък златен кламер.
— Как се прибира това нещо? — запита, след като безуспешно се опита да повдигне масичката и да я избута нагоре.
— Натисни отново същия бутон.
Кати последва съвета на Рамон. С леко бръмчене розовата масичка се отдръпна, сгъна се и зае предишното си място, а капакът се спусна и я скри от погледите им.
— А този бутон какво прави?
Рамон я наблюдаваше безстрастно.
— Отваря барчето, монтирано в седалката пред мен.
— А къде са телевизорът и стереоуредбата? — пошегува се тя.
— Под масичката за писане и барчето.
Усмивката й угасна. Беше разбрала, че Рамон не споделя възторга й от луксозната кола. След кратко колебание рече:
— Собственикът на тази кола трябва да е невероятно богат.
— Беше.
— Беше? — повтори тя. — Умрял ли е?
— Във финансово отношение все едно, че е мъртъв. — Той извърна глава и се загледа навън през стъклото.
Объркана и засегната от неговата студенина, Кати унило обърна глава на другата страна и потъна в мисли.
Рамон неочаквано хвана ръката й и силно я стисна.
— Бих искал да мога да ти дам цяла дузина коли като тази, Кати — изрече през стиснати зъби той, без да откъсва очи от прозореца.
Кати беше твърде поразена, за да отговори. Изпита огромно облекчение и шеговито отвърна:
— Бих искала да можеше да си позволиш да ми дадеш само една подобна кола. В края на краищата скъпата кола е гаранция за щастие, нали така? — Рамон остро я погледна и тя с преувеличен ужас разшири невинните си сини очи. — Ами да! Дейвид ми подари порше като сватбен подарък и виж колко щастлив се оказа бракът ми с него! — Рязката линия на устните му се смекчи в едва забележима усмивка. Кати продължи: — Ако Дейвид ми беше подарил ролс-ройс, щях да бъда напълно доволна от нашия брак. Въпреки че — добави, докато Рамон обгръщаше раменете й с ръка и я привличаше към себе си — единственото нещо, което би могло да ме доведе до абсолютен екстаз, щеше да е…