Устните му настойчиво се впиха в нейните и прекъснаха думите й. Кати усети, че в тази целувка освен страст той влага и огромна благодарност.
Когато Рамон вдигна глава, тя се разтопи от нежната му усмивка.
— И кое щеше да те накара да изпаднеш в екстаз? — подразни я на шега той.
Тя му хвърли закачлив поглед. Притисна се по-плътно към него и с въздишка отвърна:
— Едно ферари!
Рамон се засмя. Сега отношенията им бяха поели по естествения си път. Двамата можеха да разговарят и да се шегуват, а Кати точно на това се беше надявала.
Пуерто Рико наистина изненада Кати. Не беше очаквала да попадне в планински тропически рай с буйни зелени долини и сини езера, отразяващи слънцето. Ролсът се изкачваше нагоре по гладкото шосе, опасано с разцъфтели в жълто и розово декоративни дървета. Подминаха живописни селца, скътани в полите на планините. Във всяко село имаше площад, в центъра на който се издигаше островърха църква. Кати беше поразена от ярките цветове, които природата щедро беше разпръснала наоколо. С възторг говореше за някоя току-що подмината ферма или поляна, отрупана с папрат. Постоянно чувстваше изпитателния поглед на Рамон върху себе си. Той не пропускаше и най-малката й реакция. На два пъти се обърна към него, за да сподели някое свое впечатление от видяното, и забеляза безпокойството в очите му, преди да е успял да го скрие зад някоя от ласкавите си усмивки. Рамон отчаяно копнееше Кати да хареса родната му земя и не можеше да повярва, че това наистина се случва.
Близо час след като бяха тръгнали от летището, колата навлезе в поредното малко селце, отби се от павираното шосе и пое по прашен и тесен черен път, извиващ нагоре. Кати замръзна в нямо удивление. Минаваха под безкраен червен тунел от ефирна слънчева коприна. От двете страни на пътя се извисяваха цъфнали дървета. Пурпурни листенца бяха покрили като истински килим шосето под арката от сплетени клони.
— Невероятно! — развълнувано възкликна тя, обръщайки се към Рамон. — Близо ли сме до твоя дом?
— Остава ни още километър и половина — отвърна той. Напрежението отново беше изопнало лицето му, устните му бяха застинали в гримаса, наподобяваща усмивка. Той така настойчиво се взираше напред, сякаш също като Кати нямаше търпение да види онова, което ги очакваше в края на тунела.
Тя тъкмо се канеше да го попита дали онези прекрасни цветя с яркочервените чашки са някакъв вид лалета, когато ролсът излезе от червения тунел и се насочи към затулен от буйна растителност двор, обграждащ занемарена тухлена къща, боядисана в бяло. Кати се опита да прикрие ужасното си разочарование. Обърна се към Рамон, който не откъсваше поглед от къщата. Очите му излъчваха такъв гняв, че тя неволно се отдръпна назад и притихна сред меките възглавници на колата. Още преди да спрат, той отвори вратата, изскочи навън, затръшна я яростно зад гърба си и гневно закрачи през жалката поляна.
Възрастният шофьор помогна на Кати да слезе от колата и двамата проследиха с поглед Рамон, който се приближаваше към входа на къщата. Там се спря, блъсна вратата, но тя не се отвори. Тогава той се засили и я блъсна с рамо. Ударът беше толкова силен, че вратата се откачи от пантите си и с трясък се стовари на пода.
Кати не помръдна. Тя втренчено гледаше тъмната дупка, където допреди минута имаше врата. После погледът й се прехвърли върху провисналите капаци на прозорците и лющещата се от белите дървени рамки боя.
Куражът и оптимизмът й изведнъж я напуснаха. Усети колко много й липсва прекрасният й апартамент с малкото задно дворче. Никога не би могла да свикне с място като това. Беше постъпила глупаво, като беше загърбила лукса и своята среда.
Лекият ветрец погали косата й и измъкна няколко копринени кичура от елегантния й кок. Кати вдигна ръка, за да ги отмести от очите си, но всъщност се надяваше с едно движение да изтрие гледката, която й рисуваше въображението. Видя се на тази обрасла с плевели пътека; беше облечена в стари и раздърпани дрехи и изглеждаше толкова жалка, колкото и тази колиба. След година две щеше да заприлича на останалите обитатели в селото.
Тя с нежелание си запроправя път през плевелите, завладели тухлената пътека, водеща към къщата. Няколко керемиди от покрива се бяха строшили при падането си върху пътеката и Кати внимаваше да не стъпи върху острите парчета със скъпите си италиански сандали. Колебливо пристъпи през прага и примигна няколко пъти, за да привикнат очите й към мрака. Гърлото й конвулсивно се сви. Къщата беше празна, покрита с дебел слой мръсотия и паяжини. Там, където летвите на дъсчените капаци бяха счупени, се процеждаха слънчеви лъчи, разкриващи плуващите във въздуха прашинки. Как можеше Рамон да живее в подобно място, запита се с ужас тя. Той винаги беше толкова чист и спретнат! Трудно й беше да си представи, че любимият й е в състояние да понася такава мизерия и мръсотия.