С огромно усилие прикри отвращението си и се опита да разсъждава логично. Първо, от години тук не е живял никой, нищо чудно, че не е почиствано от дълго време, А може би имаше и мишки! Тя потръпна, долавяйки някакъв скърцащ шум иззад стените.
Рамон стоеше по средата на стаята, обърнат с гръб към Кати.
— Рамон? — От гърлото й се разнесе дрезгав шепот.
— Излез веднага от тук! — гневно произнесе той. — Мръсотията ще залепне за теб дори да не се докосваш до нищо.
Кати гореше от нетърпение да се махне незабавно от това място. Не, от все сърце й се искаше да се върне на летището, а оттам — у дома, в своя модерен красив апартамент. Понечи да излезе, но забеляза, че Рамон не тръгва след нея. Спря се. Той продължаваше да стои обърнат с гръб, сякаш не искаше — или по-скоро не можеше — да я погледне в очите.
Изпита съчувствие към него. Едва сега осъзна с какъв ужас той е очаквал мига, в който тя ще види това място. Нищо чудно, че беше толкова напрегнат, докато пътуваха по алеята. Сега беше ядосан, защото се срамуваше, че тази порутена къщурка е най-доброто, което може да й предложи. Кати заговори:
— Ти… каза, че си роден тук.
Рамон бавно се обърна. Погледът му сякаш минаваше през нея, като че тя не съществуваше.
Младата жена храбро продължи:
— Мислех си, че си прекарал детските си години в тази къща, но както изглежда, никой не е живял в нея от дълги години.
— Така е — отвърна той.
Кати се намръщи. Тонът му не й хареса.
— Отдавна ли не си идвал тук?
— Да.
— Местата… Къщите, които не са били обитавани дълго време, винаги изглеждат противни и мръсни, колкото и хубави да са в действителност. — Опитите й да го успокои не даваха резултат. Всъщност тя беше тази, която се нуждаеше от успокоение. — Вероятно къщата не изглежда така, каквато си я спомняш.
— Напротив, същата си е.
Сарказмът, който вложи в думите си, я прониза като бръснач, но тя упорито продължи:
— Щом изглежда точно такава, каквато си я спомняш, защо тогава си толкова бе… разстроен?
— Защото преди четири дни изпратих телеграма с молба всичко да се почисти и стегне преди нашето пристигане — отвърна гневно той.
— О! — Кати наистина изпита облекчение.
Това не убягна от вниманието на Рамон и тялото му се напрегна. Очите му я изгледаха изпепеляващо.
— Толкова ли лошо мнение имаш за мен? Нима смяташ, че съм в състояние да те доведа да живееш в тази… тази мръсна дупка? Сега, след като вече си я видяла в този вид, няма да допусна да живееш в нея. Никога няма да забравиш как е изглеждала, когато си я видяла за пръв път.
Кати го погледна объркано. Обзе я силен гняв. Само допреди няколко минути беше сигурна в своето бъдеще, чувстваше се желана, защитена и обичана. Сега не беше сигурна в нищо. Беше бясна на Рамон. Постъпваше нечестно, като изливаше раздразнението си върху нея.
После изпита разкаяние. Наблюдаваше Рамон и в гърдите й се надигнаха съчувствие и нежност. Той стоеше съкрушен в средата на бедната къща, където се беше родил, и се опитваше да се справи с наранената си гордост.
— Мисля, че твоето мнение за мен не е много високо, щом вярваш в това — наруши надвисналото мълчание тя.
Рамон я изгледа с присвити очи. Кати отвори сводестата врата вдясно от тях и надникна вътре. Видя две спални: една по-голяма, заемаща предната част на къщата, и друга, по-малка, разположена отзад.
— От прозорците и на двете спални се разкрива прекрасна гледка — съобщи тя.
— Само дето не е останало здраво стъкло по тях — кратко отвърна Рамон.
Кати се направи, че не обръща внимание на думите му, и отвори втората врата, съседна на първата. Баня, каза. Едва се удържа да не направи гримаса при вида на ръждясалите мивка и вана. В съзнанието й се появи неканеният спомен за мраморната баня в дома на родителите й, последван от спомена за модерно обзаведената баня в собствения й апартамент. Тя храбро прогони и двата миража от ума си и завъртя ключа на лампата.
— В къщата има електричество — възкликна тя, опитвайки се да вложи възможно по-голям ентусиазъм в гласа си.
— Което не е пуснато — хапливо уточни Рамон.
Кати съзнаваше, че прилича на служителка във фирма за недвижими имоти, която се опитва да пробута лошата си стока на наивен клиент, но продължи упорито в същия дух:
— Това пък трябва да е кухнята. — Влезе в следващото помещение и се приближи до старата порцеланова мивка, поставена на стоманени крака. — Където има топла и студена вода. — Посегна да завърти крановете.