— Не си прави труда — сухо я посъветва Рамон, който я наблюдаваше от прага на кухнята. — Не работят.
Тя вдигна високо брадичка, за да си вдъхне смелост. В момента, в който се обръщаше към Рамон, погледът й попадна върху широкия прашен прозорец над мивката.
— Рамон! — възкликна тя и този път възторгът й не беше пресилен. — Човекът, построил тази къща, трябва много да е харесвал природата наоколо. Толкова, колкото я харесвам и аз!
В далечината се простираха наситенозелени хълмове, покрити с цъфнали в жълто и розово дървета.
Когато се обърна към Рамон, на лицето й беше изписано задоволство.
— Прекрасно, наистина прекрасно! Съгласна съм цял живот да мия чинии, стига да мога да наблюдавам подобна омайваща гледка.
Погледът й нетърпеливо обходи огромната правоъгълна кухня. Отсрещната стена и съседната на нея бяха изцяло заети от прозорци. До тях беше разположена кръгла, груба дървена маса и няколко стола.
— Докато се храним, ще се чувстваме като на тераса — може да се гледа едновременно в две различни посоки! Да, тази кухня наистина би могла да изглежда чиста и просторна.
Кати положи усилия да не гледа линолеума, покриващ неравния под. Обърна се и пое към всекидневната. Пътьом спря до огромните прозорци, прокара пръст по наслоилата се върху стъклата мръсотия и погледна навън.
— Виждам селото! — извика радостно. — Дори различавам църквата! От тук къщите изглеждат съвсем малки — като кукленски са! Рамон, гледката е като… като от пощенска картичка! Тези прозорци са поставени така, че накъдето и да погледнеш, пред очите ти да се открива вълшебна красота! Знаеш ли какво? — Не беше усетила кога той е влязъл в кухнята и е застанал точно зад гърба й. Когато се обърна, тя се блъсна в него. — От тази къща наистина може да излезе нещо! — Посрещна циничната му гримаса с лъчезарна усмивка. — Трябва само да се измаже и пребоядиса, а също да се поставят завеси на прозорците.
— Както и да се наеме изтребител и цяла армия дърводелци — кисело отвърна Рамон. — А още по-добре — професионален подпалвач.
— Значи така — прясна боя, нови завеси, изтребител и ти — въоръжен с чук и гвоздеи. — Кати тревожно прехапа устни. — Разбираш от тези работи, нали?
За пръв път, откакто бяха пристигнали, на устните му се появи подобие на усмивка.
— Разбирам от тях, колкото ти от шиенето на завеси, Кати.
— Чудесно! — Всъщност тя нямаше ни най-малка представа как се шият завеси. — В такъв случай няма да ти бъде трудно да постегнеш всичко тук, нали?
Той обходи стаята с презрителен поглед. Лицето му изглеждаше като издялано от камък. Предчувствайки, че Рамон се кани да възрази, тя го хвана за ръката и уверено рече:
— Тази къща може да се превърне в удобен и щастлив дом. Зная, че си разстроен, понеже го виждам в такъв вид, но затова пък за мен ще бъде още по-вълнуващ и скъп, когато накрая започне да изглежда добре. Ще ми достави истинско удоволствие да ти помогна да поправим тази къща, повярвай ми! Рамон! — Гласът й внезапно премина в умолителен шепот. — Не разваляй всичко с лошото си настроение!
— Да развалям всичко?! — избухна яростно той. — Да развалям всичко?!
Неочаквано я сграбчи в прегръдките си. Кати едва си поемаше дъх.
— Зная, че не биваше да те водя със себе си в Пуерто Рико — с болка промълви той. — Зная, че е егоистично от моя страна, но въпреки това го направих. А сега виждам, че трябва да те върна у дома, на мястото, към което наистина принадлежиш. Зная го! Но… — Задъха се. — Да ми прости Бог, не мога да го направя!
Кати обви ръце около шията му и отпусна глава на мускулестата му гръд.
— Не искам да се върна у дома. Ще остана тук с теб.
В този миг, макар и за кратко, тя наистина си вярваше. Усети, как Рамон затаява дъх, как тялото му се стяга. Той леко се отдръпна и обгърна лицето й с длани.
— Защо? — прошепна той, а черните му очи настойчиво потърсиха нейните. — Защо искаш да останеш тук с мен?
Лицето й светна.
— За да ти докажа, че тази къща може да се превърне в дома от твоите мечти!
По необясними за нея причини отговорът й го натъжи. Кати долови тази тъга, макар че Рамон побърза да сведе лице към нейното и потърси устните й.
— Убеден съм, че е заради това, Кати.
Ръцете му нежно се плъзнаха по раменете и гърба й.
Тялото й затрептя в очакване. Струваше й се, че Рамон не я беше целувал и галил така страстно от седмици. Той, изглежда, умишлено я караше да чака, разпалваше сетивата й, изчаквайки своя час. Тя отново обви ръце около шията му и се притисна към мускулестото му тяло. Целуна го страстно, дълбоко, опитвайки се да наруши желязното му самообладание. Усети как бедрата му се напрягат под нейните, мъжествеността му запулсира. Сякаш за да си отмъсти за това, че така лесно го е възбудила, той плъзна устните си към ъгълчето на устата й, надолу по шията и после обратно към ухото й. Езикът му жадно проучваше всяка извивка, всяка вдлъбнатина.