— Недей! — умолително изрече Кати. — Не ме възбуждай, Рамон. Не сега!
Очакваше той да се съобрази с молбата й, но се излъга. Устните на Рамон алчно и настойчиво покриха нейните. Ръцете му бродеха по цялото й тяло — по гърба, раменете, напрегнатите й от желание гърди; притискаха тръпнещите й бедра към пламтящото му тяло.
Трепереща от удоволствие, Кати впи пръсти в яките мускули на гърба и раменете му, ненаситно пиеше от устните му, извиваше тяло, за да почувства по-пълно желанието му, проявяващо се в ритмични тласъци.
Рамон с неохота откъсна устни от нейните и бавно вдигна глава. Очите му излъчваха умопомрачителна страст. Тя добре я виждаше и знаеше, че той вижда същото в нейните очи. Погледът му се спря върху полуразтворените й устни. Рамон конвулсивно потръпна и понечи да сведе отново глава, но се поколеба, съпротивлявайки се на изкушението.
— О, Господи! — изстена и устните му отново зацелуваха нейните.
Много пъти Рамон се отдръпваше от нея, а после променяше намерението си и отново я обсипваше с пламенни целувки.
Когато престанаха, Кати трепереше. Беше изнемощяла и замаяна от буйната размяна на ласки. Рамон зарови лице в копринената й коса, а ръцете му галеха гърба й. Тя ясно чуваше учестените удари на сърцето му.
Няколко минути двамата останаха в тази поза. Изведнъж й се стори, че любимият й казва нещо. Тя с мъка вдигна нагоре натежалата си глава и със замечтаните си сини очи се вгледа в невероятно красивото му лице. Рамон наистина беше красавец. Изглеждаше завладяващо мъжествен. Харесваше излъчващата твърдост челюст, решителната брадичка със сладката трапчинка по средата, чувствената извивка на устните му. А очите му! Това бяха най-предизвикателните и изразителни очи, които беше виждала: погледът им беше в състояние да я разтопи, както и да я накара да потръпне от хлад. Косата му беше гъста и невероятно тъмна, късо подстригана, но Кати пак успяваше да зарови пръстите си в нея.
Тя погали слепоочието му, после страните му. Пръстите й очертаха брадичката му.
Черните му очи внимателно я наблюдаваха. Опитваха се да уловят погледа й и да го задържат, а същевременно устните му чувствено галеха дланта й.
Рамон заговори и в гласа му Кати долови някакво много силно чувство, но не страст.
— Караш ме да се чувствам невероятно щастлив, Кати. Направи опит да се усмихне, но болката, с която произнесе тези думи, обзе и нея. Очите й се насълзиха. Трите дни, предхождащи пристигането им в Пуерто Рико, както и последният час, прекаран тук, бяха изпълнени с огромно напрежение. Останала без сили, Кати не се сдържа и зарида:
— Ти също ме правиш щастлива — прошепна. Сълзите се затъркаляха по страните й.
— Да — кимна Рамон. — Виждам.
Тя се втренчи в него. Чудеше се дали не полудява. Само допреди десет секунди можеше да се закълне, че Рамон е готов да заплаче, а тя правеше опити да се усмихне. А сега… Започна да се смее високо:
— Аз… Аз винаги плача, когато съм щастлива — обясни и изтри сълзите си.
— Ами! — шеговито възкликна той. — А когато ти е тъжно, смееш ли се?
— Вероятно — отвърна Кати, а на устните й грееше усмивка. — Откакто те срещнах, всичко при мен се обърка. — Тя импулсивно го целуна по парещите устни, после се отдръпна. — Гарсия сигурно се чуди какво толкова правим тук вътре. Смятам, че е по-добре да излезем.
Въздишката й беше пропита с такова огромно съжаление, че Рамон неволно се усмихна:
— Гарсия е човек с достойнство. Никога не би си позволил дори да се замисли върху характера на нашите действия тук.
Въпреки шеговитата забележка той я пусна. Обви ръка около кръста й и двамата тръгнаха към изхода.
Кати искаше да го попита кога ще започнат ремонта на къщата, но забеляза, че вниманието на Рамон е насочено към човека, който се приближаваше към тях.
Мъжът беше около шестдесетгодишен. Лицето му беше силно загоряло. Когато погледът му срещна този на Рамон, на устните му се появи едва забележима усмивка.
— Телеграмата ти пристигна само преди час — тъкмо когато ролсът премина през селото. Дали старите ми очи ме заблуждават, или това наистина си ти, Рамон?
Рамон се засмя и подаде ръка на мъжа:
— Зрението ти е така силно, както в нощта, когато забеляза струйката дим, процеждаща се през прозореца на сайванта, дойде и ме хвана с цяла кутия цигари, Рафаел!