— Това бяха моите цигари — припомни му човекът, разтърси ръката на Рамон и приятелски го тупна по рамото.
Рамон шеговито намигна на Кати:
— За нещастие нямах свои цигари, за да пуша от тях.
— Защото беше само на девет години — прекалено малък, за да можеш да си купиш — обясни Рафаел и съучастнически се усмихна на младата дама. — Само да го бяхте видели, сеньорита! Беше се прострял по гръб върху една бала сено с ръце под тила и приличаше на някой важен господин, наслаждаващ се на свободното си време. Накарах го да изяде три цигари.
— Това излекува ли те от порока? — през смях запита Кати.
— Излекува ме от цигарите, но затова пък се пристрастих към пурите.
— А по-късно и към момичетата — добави Рафаел и се обърна към Кати: — Когато тази сутрин падре Грегорио обяви годежа ви в църквата, всички госпожи и госпожици заридаха от разочарование, а отчето си отдъхна с облекчение: молитвите за спасението на грешната душа на Рамон заемаха по-голямата част от неговото време. — Рафаел прекрати добродушния си закачлив монолог, за да се наслади на неудобството, което изпитваше Рамон, и после добави: — Но вие няма за какво да се тревожите, сеньорита. Сега, след като вече е сгоден за вас, той без съмнение ще промени лошите си навици и ще престане да обръща внимание на множеството досадни жени, които не го оставяха на мира през всичките тези години.
Рамон хвърли изпепеляващ поглед към възрастния човек и рече:
— След като си се нагърбил със задачата да ме очерниш, Рафаел, по-добре да те представя на годеницата си — ако не се е отказала да се жени за мен след чутото.
Кати беше изненадана, че в църквата са съобщили за годежа им. Как беше успял Рамон да уреди това от Сент Луис? Тя разсеяно се усмихна, когато годеникът й представи Рафаел Вилегас като човека, който му е бил като „втори баща“, и едва след няколко минути успя да се съсредоточи върху разговора на двамата мъже.
— Когато видях, че колата се насочва насам, изпитах задоволство от факта, че не те е досрамяло да доведеш бъдещата си жена на мястото, където са твоите корени — казваше Рафаел. — Въпреки че сега…
— Кати — рязко го прекъсна Рамон, обръщайки се към годеницата си. — Все още не си свикнала с това слънце. Може би е по-добре да ме изчакаш в колата — там е по-хладно.
Изненадана от това любезно отпращане, тя се сбогува с Рафаел и тръгна към ролс-ройса. Не знаеше какво казва Рамон на сеньор Вилегас, но по лицето на възрастния човек се изписа комично удивление, последвано от неверие и накрая — от гняв. Въпреки всичко двамата се разделиха с усмивка.
— Извини ме, че те отпратих по този начин — каза Рамон, докато сядаше в колата. — Трябваше да обсъдим някои подробности около ремонта на къщата и Рафаел щеше да се чувства неудобно да говори за пари пред теб.
Рамон натисна бутона и смъкна стъклената преграда между купето и предната част на колата. Даде някакви разпореждания на шофьора, после свали сакото си, разхлаби възела на вратовръзката, разкопча горните копчета на ризата си и уморено опъна крака. Приличаше на човек, който току-що е минал през някакво мъчение, но все пак е доволен от крайния резултат.
Кати имаше доста въпроси, но реши да започне с най-безобидния:
— Къде отиваме?
— В селото, да хапнем нещо. — Той прехвърли ръка през рамото й, а пръстите му се заиграха с малката тюркоазена обица на ухото й. — Докато обядваме, Рафаел ще съобщи на омъжената си дъщеря да приготви свободната спалня в дома й за теб. Мислех да останем в моята къща, но при сегашните обстоятелства е невъзможно. Между другото, не бях се сетил, че ще ти трябва омъжена жена, която да те придружава. Добре че Рафаел ми напомни.
— Омъжена придружителка! Шегуваш се! — възкликна Кати. — Това е… Това е…
— Необходимост — завърши той вместо нея.
— Канех се да кажа архаично, викторианско и глупаво!
— Права си. Но в нашия случай все пак е наложително.
Кати вдигна вежди:
— В нашия случай?
— Кати, в това село рядко се случва нещо ново, затова всеки гледа какво правят останалите, а после клюкарстват по техен адрес. Аз съм ерген и по тази причина — обект, предизвикващ особен интерес.
— Това успях да го схвана от разказа на сеньор Вилегас — саркастично подхвърли тя.
Рамон сви устни, но се въздържа от коментар.
— Като моя годеница ти също ще бъдеш обект на интерес. И което е по-важно — ти си американка, а това те превръща в мишена на злобни критики. Почти всички хора тук смятат, че американките са аморални.
Кати се възмути. Високите й скули порозовяха, сините й очи опасно засвяткаха. Рамон предусети наближаващата буря и побърза да я предотврати. Нежно придърпа Кати към себе си и докосна с устни слепоочието й.