— Под „придружителка“ нямах предвид жена, която да те следва на всяка стъпка, Кати. Исках да кажа, че не можеш да живееш сама. Ако го направиш, в мига, в който кракът ми пристъпи прага ти, клюкарите ще обявят, че ми позволяваш да споделям леглото ти, и всички ще повярват, защото си американка. Сега сигурно си мислиш, че не ти пука, но тук ще бъде твоят дом. И няма да ти хареса, ако в продължение на години при всяко твое появяване навън хората започват да шушукат зад гърба ти.
— По принцип възразявам срещу идеята — каза Кати, но не продължи да спори, тъй като в този миг Рамон нежно целуваше ухото й.
Приглушеният му смях й подейства възбуждащо.
— Надявах се, че ще възразиш, защото ще си помислиш, че въпросната компаньонка ще ни попречи да се срещаме насаме.
— Това също — призна задъхано тя.
Смехът му беше чувствен и дълбок:
— Ще остана у Рафаел. Къщата на Габриела, където ще отседнеш ти, е на около два километра от дома на семейство Вилегас. Ще намерим подходящото време и място да се наслаждаваме един на друг!
Мина й през ума, че последните думи на Рамон са едно прекрасно описание на секса — двама души взаимно се наслаждават на телата си и всеки извлича удоволствие от присъствието на другия. Засмя се. Дали изобщо някога щеше да започне да го разбира? Той излъчваше невероятна комбинация между нежност и сила. Нищо чудно, че от деня, в който го срещна, се чувстваше объркана. Никога не беше виждала човек като него!
Гарсия спря колата до селския площад.
— Помислих, че може да предпочетеш да се разходиш — обясни Рамон, докато помагаше на Кати да излезе навън. — Гарсия ще откара багажа ти в къщата на Габриела, а след това е свободен.
Слънцето обагри яркосиньото небе в златно и розово. Двамата прекосиха площада, в центъра на който се издигаше църква в старинен испански стил.
— Тук ще се оженим — каза Рамон. Кати огледа живописната катедрала и ниските постройки, ограждащи площада от четирите му страни. Всичко наоколо издаваше испанското влияние: арковидните врати и прозорци, боядисаните в черно ковани решетки на магазините, където се продаваха всевъзможни неща — от прясно изпечени хлебчета до малки, майсторски изпипани гравюри с религиозно съдържание. Във въздуха се носеше аромат на цветя. Балконите и первазите на прозорците бяха отрупани със саксии. Собствениците бяха поставили огромни сандъци с разцъфнали декоративни растения пред магазините си и ярките цветове допълваха колорита на малкия площад. Наоколо се шляеха туристи, прехвърлили фотоапарати и видеокамери през рамо, спираха пред някое магазинче и надничаха вътре през прозореца или седяха пред малкото кафене, наблюдавайки минаващите местни жители.
Кати крадешком погледна към Рамон. Той вървеше до нея, небрежно прехвърлил сакото си през рамо. Въпреки привидното му спокойствие тя чувстваше, че любимият й с нетърпение очаква нейната реакция.
— Каква красота! — възкликна искрено тя.
Той й хвърли бърз поглед, изпълнен с недоверие, и рече:
— Само че селцето е прекалено малко и не е това, което си очаквала, нали?
— По-хубаво е, отколкото си го представях — закачливо отвърна Кати. — Дори има универсален магазин! И два хотела! Силно съм впечатлена.
Шегите й успяха там, където комплиментите се оказаха безсилни. Рамон се засмя и я притегли към себе си.
— В „Каса Гранде“ — кимна той към един голям триетажен хотел, чийто балкони бяха украсени с решетки от ковано желязо — има десет стаи за гости. Другият хотел има само седем, но затова пък разполага с малка трапезария, където някога предлагаха добра храна. Ще се храним там.
В ресторантчето имаше пет маси. Четирите вече бяха заети от прегладнели туристи. Рамон и Кати трябваше да се задоволят с единствената свободна маса. Келнерът запали свещта, поставена върху покривката на червени и бели карета, и записа поръчката им. Рамон се отпусна на стола и с усмивка се загледа в Кати, която не отместваше удивения си поглед от него.
— За какво мислиш? — попита той.
— Чудех се къде си живял, преди да се завърнеш тук, и с какво си се занимавал. Не може да си работил в твоята ферма, иначе нямаше сега да се налага да отсядаш при Рафаел.
Той отвърна бавно и някак предпазливо:
— Някога живеех близо до Маягуез, а напоследък работех за една компания, която фалира.
— Бизнесът на тази компания беше ли свързан с фермерството?
Рамон се поколеба, после кимна:
— Покрай многото други дейности. Вместо да премина на работа в някоя друга фирма, реших, че ще е по-добре да се заема със своята собствена ферма и да не плащам на друг да обработва земята, за която сам бих могъл да се грижа. През следващите две седмици ще се налага да ходя от време на време до старата си работа, а освен това ще помагам на мъжете, които ще ремонтират нашата къща.