— Разбирах и това, че трябва да се лишавам от разни ненужни разходи, не ме притеснява.
— Какво тогава те притеснява?
— Нищо — излъга смело, решена на всяка цена да поеме част от разходите по обзавеждането. Рамон отиваше прекалено далеч с тази своя гордост! Държеше се глупаво и определено старомодно — особено когато ставаше въпрос за брака им. Но след като беше толкова чувствителен на тема „парите на Кати“, тя просто никога нямаше да му каже какво е направила.
Изражението му внезапно омекна:
— Ако искаш, можеш да завещаеш парите си на нашите деца. Предполагам, че има възможност да се уреди това.
Деца? Едновременно изпита и удоволствие, и паника. Ако Рамон продължаваше да я желае така страстно, най-вероятно след година щеше да има бебе. Защо всичко се случваше толкова бързо?! Рафаел беше споменал, че свещеникът обявил годежа им тази сутрин. Паниката й нарасна. Знаеше, че годеж се обявява в трите последователни недели, предшестващи сватбата. Рамон някак си беше успял да уреди днес да бъде първата неделя и по този начин елиминираше една седмица от времето, през което Кати трябваше да вземе окончателното си решение. Опита се да се заеме с храната, но едва преглъщаше залъците.
— Рамон, как стана така, че тази сутрин да обявят годежа ни в църквата? Нали пристигнахме едва следобед?
Изглежда нещо в тона й му подсказа, че е раздвоена. Рамон бутна чинията си настрана и с равен глас отвърна:
— В петък, след като отиде на работа, позвъних на падре Грегорио и му съобщих, че желаем да се венчаем в тази църква възможно най-скоро. Той ме познава откакто съм се родил и знае, че няма никакви основания, които да ми попречат да се венчая в църква. Уверих го, че и за теб се отнася същото.
Докато закусвах по-рано същата сутрин с баща ти, той ми даде името на твоя пастор, който добре те познава. Предадох тази информация на падре Грегорио, за да се увери сам в правотата на твърденията ми, ако желае. Ето така стана всичко. Усещам, че нещо, свързано с обявяването на годежа ни, те дразни. Какво е то?
След кратко, напрегнато мълчание Кати поклати глава:
— Нищо, наистина. Просто съм малко изненадана, че всичко се е уредило толкова просто, без дори да подозирам за това.
— Не съм го държал в тайна нарочно. Предполагах, че баща ти е споменал за разговора ни, той пък изглежда е мислел, че ти вече знаеш.
Кати с трепереща ръка отмести чинията си встрани.
— Няма ли падре Грегорио да се срещне с мен — искам да кажа с нас — преди да се съгласи да ни венчае?
— Ще се срещне.
Рамон запали тънка цигара, облегна се назад и внимателно се загледа в Кати.
Тя нервно приглади с ръка златистата си коса.
— Моля те, престани да се взираш в мен по този начин! — промълви задавено.
Той се извърна, направи знак на келнера да им донесе сметката и отново я погледна.
— Трудно е човек да не те гледа, Кати. Много си красива. И ужасно уплашена.
Изрече тези думи толкова студено, толкова безстрастно, че в първия момент тя се запита дали да вярва на ушите си. Рамон подхвърли парите на масата, стана и заобиколи, за да й отмести стола.
Двамата мълчаливо вървяха в тъмната нежна нощ. Небето беше обсипано със звезди, а площадът пустееше. Лекият ветрец беше учудващо студен и Кати потръпна в тънката си копринена рокля. Рамон свали сакото си и го наметна на раменете й.
Когато минаваха покрай старинната църква, се сети за думите на Рамон: „Тук ще се венчаем.“
След две седмици тя вероятно щеше да излиза от тази църква, облечена в бяла булчинска рокля.
Веднъж вече й се беше случвало да изпълнява същата роля. Пак беше в бяла рокля, но излизаше от огромна готическа катедрала. На улицата бяха паркирани цяла върволица лимузини. Те задръстваха движението и останалите коли бяха принудени да изчакат сватбеното шествие да се оттегли. Дейвид се беше изправил гордо до нея. Бяха на стълбището пред катедралата, а фотографите се надпреварваха да ги снимат. Младоженецът беше в елегантен смокинг, а булката — в разкошна бяла рокля и нежен воал. Двамата бяха преминали през тълпата, пожелаваща им щастие и късмет. В този ден Дейвид изглеждаше нереално красив и тя чувстваше, че го обича безмерно!
Прозорците на къщите светеха. Кати вървеше към шосето до Рамон, обзета от спомени, които смяташе за отдавна погребани.