В душата й се разрази истинска буря. Вярно, че Рамон не обичаше да говори за себе си, но това не означаваше, че крие някакви свои грехове от нея. Дейвид например обожаваше да бъде център на вниманието, да се хвали. В това отношение двамата коренно се различаваха един от Друг.
Всъщност те се различаваха по всичко. А дали наистина беше така?
Сигурно й трябваше малко време, за да свикне с мисълта, че отново ще се омъжи. Всичко се случваше невероятно бързо и поради това я обземаше паника. След две седмици неоснователният й страх щеше да изчезне. Дали?
Къщата на Габриела вече ясно се виждаше. Внезапно Рамон прегради пътя на Кати и нервно попита:
— Защо? Защо си толкова уплашена?
— Аз… Не съм — опита се да отрече тя.
— Напротив, уплашена си — упорито повтори той.
Кати се вгледа в лицето му. Въпреки резкия му тон в очите му грееше нежност. Чертите му издаваха сила и мъжественост. Дейвид никога не я беше гледал нежно, нито пък излъчваше сила. Той беше жесток негодник.
— Мисля, че се плаша от скоростта, с която се развиват нещата — искрено отвърна тя.
Веждите му се свиха.
— Само бързината ли те притеснява?
Кати се поколеба. Не можеше да му обясни на какво се дължат страховете й. Дори самата тя не беше напълно наясно.
— Толкова много неща трябва да се свършат, а времето е отчайващо малко — каза.
Рамон въздъхна с облекчение и я притегли към себе си.
— Кати, моето намерение беше да се оженя за теб на втората седмица от идването ни тук. Твоите родители ще пристигнат за церемонията, а аз ще се заема с уреждането на всички подробности. За теб остава само да се срещнеш с падре Грегорио.
Кадифеният му глас, топлият му дъх, галещ косите й, тръпчивият аромат, излъчващ се от тялото му, действаха като магия.
— Да се срещна с падре Грегорио, за да обсъдим въпроса с церемонията ли? — попита тя, като се отдръпна назад и го погледна.
— Не, за да го убедиш, че си подходяща за моя съпруга — поправи я Рамон.
— Сериозно ли говориш? — възкликна Кати, но очите й не се откъсваха от чувствените му устни, които все повече и повече доближаваха до нейните. Във вените й запламтя желанието и за момент забрави страховете и колебанията си.
— Дали съм сериозен по отношение на теб ли? Знаеш, че е така — промърмори той и горещият му дъх се смеси с нейния.
— Не, че трябва да убедя падре Грегорио колко добра съпруга ще излезе от мене! — промълви тя.
— Да, но първо убеди мен.
По устните й пробяга лека усмивка.
— Трудно ли е да те убеди човек? — подразни го незлобливо тя.
Гласът му преливаше от страст:
— Сега ще видим.
Дланта на Кати се плъзна по гърдите му. Мускулите му се стегнаха, дъхът му замря.
— Колко време според теб ще ми е нужно, за да те убедя? — прошепна тя.
— Около три секунди — пламенно отвърна Рамон.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Кати се обърна по гръб и отвори очи. След дълбокия сън я облада чувството за нереалност. Стаята, в която беше спала, беше слънчева и изключително чиста, обзаведена по спартански с един стар скрин и полирана до блясък тоалетка.
— Добро утро — чу топлия глас на Габриела. Кати бавно започваше да си спомня. През това време домакинята й прекоси стаята и постави чаша горещо кафе на тоалетната масичка. Тя беше на двадесет и четири години и невероятно красива. Със своите високи скули и блестящи кафяви очи би могла да бъде мечта за всеки фотограф. Снощи беше признала на Кати, че някакъв много известен моден фотограф я поканил да му позира, след като я видял един ден в селото, но съпругът й, Едуардо, категорично й забранил да го прави. Точно това би могло да се очаква от симпатичния мъж, с когото се беше запознала вечерта.
Благодари за кафето и Габриела мило й се усмихна.
— Тази сутрин Рамон намина да те види, но като разбра, че спиш, предпочете да не те безпокои — обясни младата жена. — Поръча ми да ти предам, че ще се видите тази вечер, щом се върне.
— От Маягуез, предполагам — каза Кати, колкото да поддържа разговора.
— Не, от Сан Хуан — поправи я Габриела. По лицето й премина почти комична тръпка на ужас. — А може би е отишъл в Маягуез. Не знам. Съжалявам, но не мога да си спомня.
— Няма значение — успокои я Кати, озадачена от очевидната й уплаха.
— Рамон остави много пари. Каза, че можем още днес да започнем да пазаруваме за къщата, ако се чувстваш готова за това.