— Как изглеждаха онези мъже?
— Кои мъже?
— Онези, които се опитваха да те победят.
— Значи ти приличам на човек, който е водил битка?
Тя кимна, а усмивката й стана още по-широка и лъчезарна:
— Бил си се най-малко с шестима добре въоръжени мъже и един булдозер.
— Толкова ли зле изглеждам? — усмихна се в отговор той.
Младата жена отново кимна.
— Трябва да ти е ужасно трудно и потискащо да работиш за компания, която е фалирала.
Погледът му й подсказа, че е познала.
Рамон поклати глава и рече:
— Знаеш ли, много хора от различни краища на света са ми казвали, че лицето ми става абсолютно непроницаемо, когато пожелая.
— И ти искаш то да бъде такова тази вечер с мен? — предположи Кати. — Защото не желаеш да видя колко си уморен?
— Да.
— Вложил ли си твои пари в тази компания?
— Всъщност всичките си пари и целия си досегашен живот — призна развеселен той. — Много си проницателна. Но не е необходимо да се притесняваш. От утре всичко ще бъде далеч по-лесно и няма да ми се налага да прекарвам в компанията толкова време. От утре следобед ще започна да помагам на работниците, които ремонтират къщата ни.
Вечерта в дома на Рафаел премина неусетно. Около масата се носеха смях и шеги. Сеньора Вилегас, съпругата на Рафаел, беше енергична жена, която се отнасяше с Рамон по същия начин както със съпруга и децата си — две момчета някъде около двадесетте и едно момиче на четиринадесет години. За най-голямо удоволствие на Кати по-голямата част от разговора се водеше на английски. По-младите членове на семейството не говореха този език, но очевидно поне малко го разбираха, защото тя на няколко пъти беше забелязала, че се усмихват на нещо, казано от баща им или от Рамон.
След вечеря мъжете отидоха в салона, а жените останаха да разчистят масата и да измият съдовете. След като приключиха, се присъединиха към мъжете за кафето. Кати отиде до Рамон, който я хвана за ръката и нежно я придърпа да седне до него. Тя слушаше разговора му с Рафаел, но през цялото време вниманието й беше обсебено от мускулестото му бедро, притиснато плътно до нейното. Той беше отпуснал ръце върху облегалката на дивана и нежно галеше рамото й, а от време на време пръстите му се спираха върху шията й, скрита зад водопада от тежка коса. В жестовете му нямаше нищо нередно, нищо особено, но въпреки това изцяло я подчиняваха. Сети се за думите, които й беше казал на пътечката: беше я уверил, че през целия ден е чувствал нейното присъствие, че е имал нужда от нея. Дали и сега не я докосваше, защото пак имаше нужда от нея?
Крадешком погледна към него. Не можеше да я излъже — беше прекалено уморен и потънал в грижи.
Тя деликатно прикри лека прозявка и очите на Рамон веднага се спряха върху нея.
— Уморена ли си?
— Малко — излъга тя.
Три минути по-късно той поднасяше извиненията си на семейство Вилегас и я водеше към външната врата.
— Ще можеш ли да вървиш пеша, или предпочиташ да те закарам у Габриела с колата? — попита я, щом се озоваха навън.
Кати нежно се усмихна:
— Нищо ми няма, но ти изглеждаш изморен и разстроен, затова реших да те изведа оттук.
— Благодаря ти — прошепна нежно Рамон.
Габриела и съпругът й вече си бяха легнали, но бяха оставили входната врата отключена. Кати светна лампата, а Рамон влезе вътре и се отпусна на дивана. Когато тя се приближи до него, той я хвана за ръцете и я привлече в скута си. Кати се освободи от ръцете му, заобиколи дивана и застана зад гърба на младия мъж.
Започна да масажира бавно напрегнатите мускули на шията и раменете му. Чувстваше се особено. Между двамата се беше възцарила някаква топла близост, която до този момент беше липсвала; Рамон винаги беше излъчвал непресъхваща сексуална енергия, която държеше сетивата й нащрек. Сега тази енергия се беше трансформирала в спокоен магнетизъм.
— Как се чувстваш? — попита го, докато разтриваше тила му.
— По-добре отколкото можеш да си представиш — промълви Рамон и отпусна доволно глава надолу.
— Къде си се научила да масажираш така? — попита той няколко минути по-късно.
— Не си спомням — излъга тя.
Нещо в гласа й го накара рязко да се извърне и да я погледне. Видя болката в очите й, хвана дланите й и я накара да заобиколи дивана и да се отпусне в прегръдките му.
— Сега ще те накарам да се почувстваш по-добре — заяви той и пръстите му сръчно започнаха да разкопчават блузата й, спряха се върху дантелените чашки на сутиена й и освободиха гърдите й от тях.
Преди Кати да разбере какво точно става, устните му се впиха в зърната на гърдите й и я доведоха до състояние на отчаян копнеж. Рамон я положи внимателно на дивана и покри с тялото си нейното.