— Дейвид е мъртъв — напомни й той. — Не искам духът му да застава между нас.
Въпреки остротата на тона му целувките му бяха разтапящи.
— Погреби го! — настоя шепнешком той. — Моля те!
Кати обви ръце около шията му и се притисна към него. За миг всичко друго престана да съществува.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
На следващия ден Мигел се втурна в кабинета на приятеля си и затвори с трясък вратата зад гърба си.
— Разкажи ми всичко за своя добър приятел Сидни Грийн от Сент Луис — високо рече той, влагайки целия си сарказъм в думата „приятел“.
Рамон, който преглеждаше някакви документи, вдигна очи и го изгледа объркано.
— Той не ми е никакъв приятел, а просто познат. Запознахме се преди девет години по време на коктейл в дома на мой колега. Грийн дойде при мен, представи се и започна да ми описва качествата на някакъв нов вид боя, която бил изобретил. Увери ме, че може да произвежда боя, която да е по-трайна и с по-добро покритие от предлагащите се в момента на пазара. На следващия ден ми донесе своите анализи. Качествата на боята бяха потвърдени и от изследвания, направени в независима лаборатория.
Сидни Грийн имаше нужда от три милиона долара, за да започне производството на своя продукт и да го представи на пазара. Уредих да получи тези пари като заем от „Галвера Интернешънъл“, освен това го свързах с някои мои приятели — собственици на компании, ползващи бои за произвежданите от тях продукти. Можеш да намериш информацията в някоя от папките с документацията на нашата корпорация.
— Една част от информацията наистина открих в една папка, останалата получих от главния финансист тази сутрин. Не е толкова просто, колкото си мислиш. Баща ти проучил Грийн, разбрал, че е работил за кратко като химик и решил, че неговият продукт ще се провали на пазара. За него трите милиона долара са били просто пари, хвърлени на вятъра. Като „мил и любящ баща“ решил да ти даде добър урок. Наредил на финансиста да отпусне трите милиона от твоята лична сметка. Така заемът е станал между теб и Грийн, а не между Грийн и корпорацията. Година по-късно, когато заемът е трябвало да бъде върнат, Грийн помолил писмено за отсрочка. По думите на финансиста по това време ти си бил в Япония, затова той показал писмото на баща ти. Баща ти наредил писмото да бъде унищожено и да се прекратят всички опити да се върнат парите. Връщането на заема било твой личен проблем.
Рамон раздразнено рече:
— Все пак заемът беше върнат. Спомням си, че баща ми лично ме увери в това.
— Не давам и пукната пара какво ти е казал онзи негодник! Заемът не е бил изплатен. Сидни Грийн също го потвърди.
Рамон рязко вдигна глава и гневно стисна зъби:
— Обадил си се на господин Грийн?
— Ами… Да… Ти ми каза да не си губя времето в ровене из папките, Рамон — напомни му Мигел, свивайки се под яростния му поглед.
— Върви по дяволите! Не съм те упълномощавал да правиш това! — избухна Галвера. Той се облегна назад, затвори очи, очевидно опитвайки се да потисне надигащия се в гърдите му гняв. Когато отново заговори, гласът му прозвуча напълно спокойно: — Дори когато бях в Сент Луис не му се обадих. Той знаеше, че съм в беда; ако имаше желание да ми помогне, щеше да ме потърси. Твоето телефонно обаждане, напомнянето, че ми дължи пари, ще бъде разтълкувано като жалко хленчене от моя страна, като отчаян опит да измъкна някакви пари от него. Представям си какъв е станал сега, след като е преуспял!
— Той е едно арогантно копеле! — отвърна Мигел. — И няма намерение да ти върне онези пари. Когато му обясних, че се опитвам да открия вноските, с които е погасявал паричните си задължения към теб, той грубо ми обясни, че вече е прекалено късно и че не можеш да го съдиш.
Рамон изслуша обясненията на приятеля си с цинична усмивка.
— Господин Грийн, разбира се, е прав. Аз съм бил длъжен да следя за връщането на тези пари и да предприема нужните действия.
— За Бога! Дал си на този човек три милиона долара и той отказва да ти ги върне! Та ти си го направил богат! Как можеш да седиш толкова спокойно на мястото си?
Рамон иронично сви рамене:
— Аз не му подарих тези пари, а му ги заех. Не го направих от любезност или от състрадание а защото усещах, че на пазара има ниша за продукта, който той предлага. Надявах се да спечеля. Всъщност трите милиона за мен бяха инвестиция, а задължение на инвеститора е да се грижи за парите си. За нещастие не ми беше известно, че аз лично съм инвеститорът и се надявах одиторите на корпорацията да движат въпроса с този заем. Що се отнася до Грийн, в отказа му да върне парите сега когато сроковете отдавна са изтекли, няма нищо лично — той просто защитава своите интереси. Това е бизнес.