— Това е кражба! — горчиво произнесе Мигел.
— Не, просто е добър бизнес — повтори Рамон, измервайки с поглед приятеля си. — Предполагам, че след като е отказал да върне парите, те е помолил да ми предадеш най-искрените му съжаления относно лошия обрат в делата ми.
— Точно така! Направи го! Поръча ми да ти предам, че ако си бил поне наполовина толкова умен, колкото са те изкарвали всички, си щял да си върнеш парите преди години. Освен това ме предупреди, че ако ти или някой твой представител се опита да се свърже с него за въпросните пари, ще заведе срещу теб дело за психически тормоз. После ми затвори.
Лицето на Рамон стана сериозно.
— Какво направил? — попита с обезпокояващо спокойствие той.
— Наприказва ми всички тези неща и… ми тресна слушалката.
— Лоша работа. — Кадифеният му глас предвещаваше буря.
Галвера се облегна назад и потъна в мълчание. На устните му заигра иронична усмивка. Неочаквано се наведе напред, натисна бутона на интеркома и когато се чу гласът на Елиз, той й продиктува седем имена и седем телефонни номера в седем различни точки на света.
— Ако правилно си спомням условията на заема, отпуснах на Грийн три милиона срещу валидната за деня на изплащането лихва.
— Точно така — кимна Мигел. — Ако Грийн беше изплатил заема за една година с валидната за тогава лихва от осем процента, върнатата сума щеше да е равна на три милиона двеста и четиридесет хиляди долара.
— Само че днес лихвата е седемнадесет процента, а той ми я дължи за всичките девет години.
— От техническа гледна точка той ти дължи над дванадесет милиона, но това всъщност няма никакво значение. Не можеш да си върнеш парите.
— Нямам и намерение да опитвам — отвърна Рамон. Погледът му се спря върху телефона. Всеки момент щеше да проведе първия трансатлантически разговор.
— Какво тогава мислиш да правиш?
Рамон загадъчно вдигна вежди:
— Мисля да дам на нашия приятел Грийн един урок, който отдавна е трябвало да научи. Просто вариант на една стара поговорка.
— Каква поговорка?
— Поговорката, че когато се изкачваш по стълбицата на успеха, никога не трябва умишлено да стъпваш върху пръстите на този, който е под теб, защото именно той може да ти помогне, ако полетиш надолу.
— И какъв вариант на тази поговорка ще му покажеш? — попита Мигел, а в очите му блесна пламъчето на нетърпението.
— Никога без причина да не си създава врагове — отвърна Рамон. — Урокът ще му коства дванадесет милиона долара.
Когато телефонът иззвъня, той натисна един бутон, който включваше усилвател, за да може Мигел да следи разговора. Някои от разговорите се водеха на френски и на Мигел му коства доста усилия да схване за какво става дума, докато Рамон свободно боравеше с този език. Въпреки това след първите четири разговора приятелят му вече беше наясно какво се гласи в момента.
Всеки един от седмината мъже, с които Рамон разговаряше, беше крупен индустриалец. Компаниите на всички работеха с боите, произвеждани от Грийн. И седмината се обръщаха към Рамон с топли приятелски слова и с удоволствие изслушваха обясненията му за онова, което се канеше да направи. В края на всеки разговор Мигел с изненада чуваше как тези богати мъже го питат биха ли могли да му помогнат с нещо при така стеклите се обстоятелства и с възмущение забелязваше как приятеля му любезно отклонява предложенията им.
— Рамон! — избухна той, след като приключи четвъртият разговор. — Всеки един от тези мъже може да те измъкне от финансовата криза, в която си изпаднал, и всеки ти предложи помощта си!
Рамон поклати глава:
— Това е чиста проява на любезност, нищо повече. Те се чувстват задължени да предложат помощта си и от само себе си се разбира, че отговорът ми ще бъде отрицателен. Това се казва добър бизнес. Виждаш ли — подсмихна се той, — ние всички добре сме усвоили урока, който господин Грийн тепърва ще трябва да учи.
Мигел гръмко се засмя:
— Ако правилно съм разбрал, утре в парижките вестници ще излезе съобщение, че главният производител на автомобили във Франция има проблеми с боите на Грийн. Ще се оплачат, че боята изсветлява, след като бъде използвана, затова са принудени да си потърсят друг снабдител.
Рамон отиде до барчето и сипа по чаша за Мигел и за себе си.
— Приятелят ми от Париж отдавна ми беше казал, че е решил да не ползва боите на Грийн, защото са много скъпи — аз бях този, който ги свърза преди девет години. Проблемът с изсветляването не се дължи на ниското качество на боята, а на небрежност от страна на персонала в завода, но, разбира се, моят приятел няма намерение да раздухва това пред пресата.