Той подаде чашата на Мигел и продължи:
— Производителят на селскостопанска техника от Германия ще изчака да излезе статията в парижките вестници, а после ще се свърже с Грийн и ще го заплаши, че ще отмени поръчката за доставка на бои заради онова, което е прочел в парижката преса.
Рамон пъхна ръце в джобовете си и му се усмихна.
— За лош късмет на Грийн неговите бои вече не са единствените висококачествени продукти от този тип на пазара. Други американски производители предлагат по-качествена стока. Приятелят ми от Токио ще отговори на оплакванията на французите с изявление в японските вестници. Ще заяви, че за тях никога не е съществувал проблемът с избеляващите бои, тъй като никога не са използвали боите на Грийн.
В четвъртък Деметриус Василадис ще се обади от Атина и ще отмени поръчките за доставка на боя за корабостроителниците му.
Рамон отпи от чашата, седна зад бюрото си и започна да прибира документите в куфарчето си, за да продължи работата си и вечерта, след като се види с Кати.
— И после какво? — заинтригувано запита Мигел.
Той го погледна така, сякаш напълно е загубил интерес към аферата, и отвърна:
— После всеки може само да гадае какво ще се случи. Аз лично предполагам, че останалите американски производители ще се възползват от предоставената им възможност да проведат организирана вестникарска кампания срещу Грийн. В зависимост от тяхната активност ще се понижат и цените на неговите акции на стоковата борса.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Рано сутринта в четвъртък, докато Мигел преглеждаше финансовия доклад, който двамата с Рамон бяха приготвили, в кабинета влетя Елиз, без да почука.
— Извинете ме — започна тя. Лицето й беше силно пребледняло. — Току-що по телефона се обади един мъж… един много груб мъж. Два пъти му повторих, че сте наредили никой да не прекъсва работата ви, но щом затворя слушалката, той отново звъни и започва да ми крещи.
— Какво иска? — нетърпеливо запита Рамон.
Секретарката преглътна няколко пъти.
— Той… иска да говори с мръсното копеле, което се опитва да му подлее вода. Това… вие ли сте?
Устните му трепнаха.
— Предполагам. Свържи ме с него.
Мигел любопитно се наклони напред, а приятелят му включи усилвателя, после се облегна назад, взе доклада и спокойно продължи да чете.
Гласът на Сидни Грийн сякаш експлодира в стаята.
— Галвера, копеле мръсно! Губиш си времето, чуваш ли? Каквото и да направиш, няма да получиш нито цент от онези три милиона. Схвана ли? Каквото и да направиш! — Тъй като той не отговори, Грийн истерично изкрещя: — Кажи нещо, по дяволите!
— Възхищавам се на куража ти — провлечено рече Рамон.
— Това намек за някоя нова партизанска тактика ли е? Заплашваш ли ме, Галвера?
— Никога няма да падна дотам да те „заплашвам“, Сид — отвърна възпитано той.
— Да те вземат дяволите, заплашваш ме! За какъв се мислиш?
— За копелето, което ще ти коства дванадесет милиона долара — изрече равно Рамон и прекъсна връзката.
Кати бързо написа чек за половината от сумата, която трябваше да плати за избраните мебели, а остатъка добави от парите на Рамон. Продавачката я изгледа озадачено, когато й поиска две касови бележки — всяка за половината от действителната цена на покупката. Кати ни най-малко не се смути, но Габриела се изчерви и отмести поглед встрани.
Навън беше топло. Туристите се разхождаха по окъпаните в светлина улички на стария град. Колата беше паркирана до бордюра — очукан, но иначе добре запазен стар автомобил, собственост на съпруга на Габриела; беше им го отстъпил за тяхната обиколка по магазините.
— Свършихме добра работа — въздъхна с облекчение Кати и смъкна стъклото от нейната страна, за да влезе малко хладен въздух в колата. Вече беше четвъртък — четвъртият ден от уморителното, но много резултатно препускане по магазините. Усещаше приятна умора. — Как ми се ще да се освободя от странното чувство, че съм забравила нещо! — каза и хвърли поглед към двете лампи и малката масичка, сложени на задната седалка.
— Наистина забравяш нещо! — Красивото лице на Габриела беше загрижено. Младата жена запали двигателя и с унила усмивка се обърна към Кати: — И то е да кажеш на Рамон колко струват всичките тези неща. — Колата пое по централното шосе. — Кати, той ще побеснее от ярост, когато разбере какво си направила!
— Рамон просто няма да разбере — спокойно заяви тя. — Аз ще си мълча, а и ти обеща да не казваш.