— Разбира се, че няма да му кажа! — обидено възкликна Габриела. — Но падре Грегорио толкова пъти е говорил по време на неделните си проповеди за нуждата от искреност между съпрузите…
— О, не! — проплака отчаяно Кати. — Сетих се какво съм забравила! — Отпусна глава назад и затвори очи. — Днес е четвъртък. В два часа трябваше да посетя падре Грегорио. Рамон уреди срещата във вторник, а тази сутрин ми напомни за поетото задължение, само че аз съвсем забравих!
— Искаш ли да отидем сега? — предложи Габриела час по-късно, когато колата навлезе в селото. — Едва четири часът е. Падре Грегорио не е седнал да вечеря.
Кати поклати глава. Цял ден си беше мислила за пикника, който двамата с Рамон щяха да си организират тази вечер на поляната пред къщата. Тя щеше да занесе храната. Когато работниците си тръгнеха, двамата щяха да прекарат няколко часа насаме — за пръв път, откакто бяха пристигнали в Пуерто Рико.
Когато спряха пред къщата на Габриела, Кати седна на освободеното място зад волана, помаха на приятелката си и потегли към центъра на селото. Щеше да купи нещо за ядене и бутилка вино за пикника.
Изминалите четири дни й се струваха странни и нереални. Сутрин Рамон потегляше за Маягуез, работеше във фирмата до обяд, после се връщаше и отиваше да помага на къщата. Виждаше го само вечер. Пазаруваше, без да има реална представа за вкуса на бъдещия си съпруг. Опираше се само на своите догадки. Купуваше вещите, без да отчита своя собствен вкус, сякаш задачата й беше да обзаведе къщата на Рамон, а не техен общ дом.
Той беше много зает. Виждаше го за кратко и край тях винаги имаше и други хора.
Рафаел и синовете му също работеха на къщата. Вечер, когато се съберяха на масата за вечеря, четиримата мъже бяха весели, но уморени от усилията през деня. Въпреки че Рамон беше неизменно до нея, когато сядаха в Рафаеловата всекидневна, тя копнееше за мига, в който „двамата ще се наслаждават взаимно един на друг“.
Всяка вечер Рамон я съпровождаше до притъмнялата къща на Габриела, полагаше я на дивана и покриваше тялото й със своето.
Когато минаваше покрай този диван през деня, чувстваше, че лицето й пламва. В три последователни нощи той я беше разсъбличал на това място, беше я възбуждал до крайна степен, после отново я обличаше и я изпращаше до спалнята й, пожелавайки й лека нощ с последна главозамайваща целувка. Всяка вечер Кати се сгушваше под хладните чаршафи на леглото, разкъсвана от незадоволено желание. Вече си мислеше, че Рамон точно това цели с действията си. Но в същото време тя не се съмняваше, че неговата възбуда е била по-силна и от нейната — какъв смисъл имаше тогава да подлага и двамата на подобно мъчение?!
Миналата нощ беше поела инициативата в свои ръце. Беше предложила да изнесе едно одеяло от стаята си, за да могат да излязат навън. Там никой нямаше да смущава уединението им.
Рамон я беше погледнал с пламтящи от страст очи и неохотно беше отклонил предложението й:
— Дъждът ще ни попречи, Кати. От един час се кани да вали.
Още докато изричаше тези думи, светкавица разцепи небето и освети вътрешността на стаята. Но така и не заваля.
Без съмнение тази вечер дългоочакваният миг щеше да настъпи. Тя гореше от нетърпение. Спря колата пред централния магазин, бутна тежката врата и влезе в старата сграда. Вътре беше мрачно и тя примигна няколко пъти, за да привикне с тъмнината.
В магазина предлагаха всичко — от хранителни продукти до принадлежности за баня и евтини мебели. Стоките бяха наслагани направо върху дървените подове и мястото, което оставаше за купувачите, беше незначително. Рафтовете по стените също бяха отрупани със стока. Без помощта на някоя от продавачките на Кати и Габриела щяха да са необходими седмици, за да прехвърлят всичко.
Испанското момиче, на което Габриела беше представила Кати като годеницата на Рамон Галвера, я забеляза, усмихна й се лъчезарно и се затече към нея. С нейна помощ в понеделник Кати беше успяла да открие пухкави хавлиени кърпи в червено, бяло и черно под купчина мъжки работни панталони. Беше купила и шестте кърпи, които изровиха, и беше поръчала още от тях, само че с различни размери. Очевидно момичето смяташе, че американската госпожа идва да провери дали поръчката е пристигнала, затова вдигна една кърпа и със съжаление поклати глава, разигравайки цяла пантомима, тъй като не говореше английски.
Кати се усмихна, посочи към рафтовете с хранителни стоки и започна да избира. Взе плодове, хляб и пушено месо и се отправи към касата, за да плати. Зарови в портмонето си, а когато вдигна поглед, видя как момичето с усмивка й подава две касови бележки — всяка за половината от общата сума на покупката. Продавачката беше изключително горда, че е запомнила навика й да иска две касови бележки при всяко пазаруване, и тя не си направи труда да й обяснява, че това не се отнася за покупката на храни.