Сцената, която видя, щом приближи до къщата, я шокира. Дворът беше пълен със стари раздрънкани камиони, два коня и още един камион, пълен с отломки, очевидно извадени от къщата. Двама мъже подреждаха керемидите на покрива, други двама смъкваха лющещата се боя от дървените рамки. Капаците на прозорците бяха поправени, а зад тях проблясваха кристалночисти стъкла. Кати идваше тук за пръв път след неделя. Нямаше търпение да види докъде е стигнал ремонтът. Хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане, сложи малко червило на устните си и приглади коса.
Слезе от колата и изтупа някаква прашинка от скъпите си джинси, прибра карираната си риза в колана. Шумът като по команда престана. Мъжете се смъкнаха от покрива. Кати пое по покритата с тухли алея — парчетата счупени керемиди бяха разчистени, местата на липсващите тухли бяха запълнени с нови. Хвърли поглед към часовника си: беше точно шест часът и мъжете очевидно привършваха работата за деня.
Входната врата, която Рамон беше изкъртил в неделя, отново беше закачена, а боята беше смъкната. Кати отстъпи встрани, за да даде път на осемте мъже, отправили се към изхода. Рафаел и двамата му сина вървяха най-отзад. Цяла армия, помисли си развеселена тя.
— Рамон е в кухнята с водопроводчика — каза Рафаел и широко й се усмихна. Двете момчета също й се усмихнаха, докато минаваха покрай нея.
Стените на всекидневната, обковани с дървени плоскости, както и дъсчените подове бяха изстъргани. В първия момент дори не разбра защо къщата изглежда толкова слънчева и весела. После забеляза, че всички стъкла са лъснати до блясък. Някои от прозорците бяха широко разтворени и в къщата нахлуваше чист въздух. Един възрастен човек с огромен гаечен ключ в ръка се появи откъм кухнята. Щом видя Кати, докосна с пръсти козирката на шапката си за поздрав, после прекоси дневната и излезе на двора. Водопроводчикът, рече си тя.
Хвърли последен одобрителен поглед наоколо и тръгна към кухнята. И тук изработените от дърво шкафчета бяха излъскани. Изтърканият и захабен балатум беше махнат. Откъм мивката се разнасяше скърцащ звук. Кати погледна натам и видя дълги мускулести крака. На устните й се появи палава усмивка. Рамон очевидно не беше разбрал, че водопроводчикът си е тръгнал, защото с остър тон нареди нещо на испански. Кати се поколеба, после взе лежащия върху кухненския плот гаечен ключ и го подаде на годеника си. Беше обхваната от радостната възбуда на дете, което крои номер на възрастен човек. За малко да се изсмее на глас, когато ключът с рязко движение се появи отдолу и същата заповед беше повторена с раздразнен тон, придружена с нетърпеливо почукване по дъното на мивката.
След кратко колебание тя се пресегна и разви двата крана. Силната струя вода предизвика яростни ругатни. Миг след това се появи и самият Рамон. По лицето, косата и гърдите му се стичаха водни струйки. Той грабна кърпата, оставена наблизо, рязко се изправи и започна да се бърше. Кати отчаяно се вкопчи в крановете, за да спре водата. Ругатните иззад кърпата продължаваха. Когато Рамон най-сетне я погледна, тя уплашено подскочи.
По лицето му се четеше пълно недоумение.
— Аз… Аз просто исках да те изненадам — заекна тя и впи зъби в устната си, за да прикрие дяволитата си усмивка. В същия миг раменете й се затресоха и я издадоха.
В очите му светна опасно пламъче.
— Мисля, че всяка изненада заслужава същото в отплата. — Дясната му ръка посегна към крана със студената вода и го разви. Кати едва успя да изпищи в знак на протест, когато главата й беше наведена над мивката на сантиметър от силната струя.
— Да не си посмял! — извика през смях тя. Водата потече още по-силно. — Спри чешмата! Водата тече по пода!
Рамон я пусна и спря крана.
— Тръбите пропускат — безгрижно я осведоми той, вдигна вежди и заплашително добави: — Ще трябва да измисля по-добър начин да те „изненадам“.
Кати посрещна заканата със смях.
— Доколкото си спомням, беше споменал, че разбираш от ремонти — подразни го тя и плесна развеселено с ръце по бедрата си.
— Казах, че разбирам толкова, колкото ти разбираш от шиене на завеси — сухо я поправи той.
Кати преглътна смеха и си придаде нехаен вид.
— Моите завеси напредват много по-добре от твоята водопроводна инсталация.
„Защото Габриела и сеньора Вилсгас ги шият“, добави мислено тя.