— О, наистина ли? — подигравателно я погледна Рамон. — Иди да видиш банята.
Кати се изненада, че той не я последва. Пред вратата на банята тя нерешително се спря. Не й се искаше да се окаже отново лице в лице с гадните хлебарки, населяващи ръждивата вана. После преодоля отвращението си и отвори вратата. Очите й се разшириха от учудване.
Старото обзавеждане за баня беше изчезнало. На негово място имаше модерен шкаф с вградена в него мивка и огромна душ кабина с плъзгащи се стъклени плоскости. Тя бутна едната плоскост встрани и с одобрение отбеляза, че се плъзга леко и безшумно. От душа капеше вода. Рамон наистина не се притесняваше от течовете. Кати пристъпи в кабината, като старателно избягна голямата локва, образувала се на пода, и понечи да затегне крана. През лицето я шибна леденостудена струя. Дори не можа да извика от изненада. Водата биеше право в очите й. Тя пипнешком се насочи към изхода на кабината, но се подхлъзна и се просна в една леденостудена локва.
Изпълзя навън на лакти и колене. Мокрите й дрехи бяха прилепнали към тялото. Изправи се ядосано и отметна косата от очите си. На прага на банята съзря Рамон, който напразно се опитваше да си придаде загрижено изражение.
— Да не си посмял да се засмееш! — мрачно го предупреди тя.
— Искаш ли да ти донеса сапун? — услужливо предложи той. — Или може би хавлиена кърпа? — Протегна ръка и й подаде кърпата, която държеше. Издърпа току-що облечената суха риза от колана на джинсите си и започна да я разкопчава, като същевременно продължи: — Ще ми позволиш ли да ти дам ризата от гърба си?
Кати, която едва се сдържаше да не избухне в смях, тъкмо се канеше да му отвърне с някоя язвителна забележка, когато той добави:
— Нали е странно как една „изненада“ води след себе си друга?
Тя се ядоса. Разбира се, Рамон умишлено й беше причинил това! Треперейки, дръпна ризата от ръката му и затръшна вратата пред ухилената му физиономия. Сигурно я беше наблюдавал и след като я беше видял да влиза в душ кабината, беше развъртял главния кран! Обзета от неописуем гняв, тя смъкна мокрите си джинси на пода. Така значи си отмъщаваха латинските любовници на хората, които неволно ги гощаваха със студен душ! Излезе от банята, облечена само в ризата на Рамон и мокрото си бельо, и тръгна навън.
Рамон постилаше одеяло под едно дърво на поляната пред къщата. На всичкото отгоре и тази негова арогантност… Той май наистина смяташе, че Кати ще одобри отношението му към нея и ще остане, за да вечерят на открито!
Щом я видя, Рамон прекрати за миг заниманието си и сериозно рече:
— Никога повече не ми затръшвай вратата в лицето! — после, сякаш напълно естествено за завършек на целия неприятен епизод, по лицето му се изписа топла нежност.
Кати скръсти ръце на гърдите си, облегна се на дървената рамка на вратата и го остави да й се наслаждава. Това щеше да е единственото му удоволствие за тази вечер. В следващите няколко секунди тя щеше да вдигне одеялото от земята, да се увие в него и да потегли към къщата на Габриела!
Погледът на Рамон се плъзна по стелещите се по раменете й мокри червеникави кичури, погали съблазнителните й гърди и се спря за миг върху бедрата й, после продължи надолу по дългите й стройни крака.
— Видя ли достатъчно? — попита предизвикателно тя. Дори не си направи труда да прикрие своята враждебност. — Гледката задоволява ли те?
Той рязко вдигна глава. Очите му изпитателно се вгледаха в лицето й, за да разгадаят причината за лошото й настроение.
— За моето „задоволяване“ ли си се загрижила, Кати?
Пренебрегвайки сексуалното послание в думите му, тя изправи рамене и закрачи решително към одеялото. Рамон седеше на него и я наблюдаваше.
— Тръгвам си — уведоми го с леден глас.
— Няма нужда да отиваш за други дрехи. Твоите ще изсъхнат, а аз вече съм те виждал и по-разсъблечена от сега.
— Не отивам да се преоблека. Нямам намерение да оставам при теб за малък пикник, след като за да си отмъстиш, ме измокри до кости!
Рамон бавно се изправи и Кати затвори очи, за да не се изкушава от зашеметяващия вид на загорелите му гърди.
— Искам да взема одеялото, за да се увия в него, преди да потегля към дома на Габриела, а ти си стъпил отгоре му!
— Да, стъпил съм — съгласи се Рамон и се отдръпна назад.
Кати го вдигна, уви го около тялото си като римска тога и тръгна към колата. Годеникът й се беше облегнал на ствола на дървото и следеше всяка нейна стъпка. Тя седна зад волана и посегна към таблото, където беше оставила ключовете. Нямаше ги. Не беше нужно да ги търси; знаеше добре, че той ги с взел.
Хвърли му убийствен поглед през смъкнатото стъкло на колата. Рамон измъкна връзката ключове от джоба на джинсите си и ги раздрънка във въздуха.