— Ела с мен — задъхано прошепна той и Кати омаломощено кимна.
В същия миг зад притворените й клепачи блесна ослепителна светлина.
— Мога ли да попитам кой се наслаждава на меден месец, преди да е сключил брак, Рамон? — разнесе се възмутен глас.
Тя бързо отвори очи. Пред нея стоеше мъж в свещенически одежди. Тя отмести поглед към Рамон. Той стоеше с отметната назад глава, очите му бяха затворени. По лицето му беше изписано раздразнение, съмнение и учудване. Накрая въздъхна, отвори очи и хвърли поглед към нежелания гост.
— Падре Грегорио, аз…
Коленете й затрепериха.
Ръцете на Рамон я стиснаха по-здраво, а очите му се преместиха от свещеника върху пребледнялото й лице и разширените й от ужас очи.
— Кати, добре ли си? — загрижено попита той.
— Сигурен съм, че сеньорита Конъли не е много добре — намеси се възрастният свещеник. — Тя без съмнение би искала да отиде в къщата и да се облече.
Страните й пламнаха от гняв и обида. Изпита неприязън към този човек.
— Дрехите ми са мокри — уведоми го тя. За нещастие точно в този момент осъзна, че при прегръдката й с Рамон ризата се беше вдигнала достатъчно високо, за да разкрие дантеления край на коприненото й бельо. Придърпа ризата надолу и се освободи от ръцете на Рамон.
— В такъв случай би било добре да вземете онова одеяло, което очевидно е предназначено за друга цел, и да го увиете около себе си.
Рамон остро изрече нещо на свещеника и посегна да спре Кати. Освен че беше обидена, тя беше ядосана на самата себе си. Защо трябваше да се чувства и да се държи като петнадесетгодишна ученичка. Този омразен тираничен старец беше свещеникът, чието одобрение трябваше да заслужи, за да може да се омъжи за Рамон. Никога не беше мразила някого толкова силно! За десет секунди беше успял да я накара да се чувства омърсена и евтина. Тя, която според съвременните стандарти си беше направо девственица!
Рамон говореше нещо на свещеника. Кати не разбираше какво, тъй като разговорът се водеше на испански, само долавяше, че гласът на любимия й е спокоен. Вдигна одеялото и се уви в него. Когато се върна при двамата мъже, Рамон протегна ръце към нея и я притегли към себе си, но в думите му се четеше неодобрение:
— Защо не си отишла на срещата с падре Грегорио, Кати?
Тя вирна брадичка и измери с поглед свещеника. На главата му имаше обръсната тонзура, обградена с побеляла коса. Рошавите вежди му придаваха сатанински вид — напълно подходящ според нея за такъв стар дявол! Въпреки това очите й се отместиха встрани, когато срещнаха острия му син поглед.
— Забравих.
Рамон я прониза с поглед.
— В такъв случай — студено и безкомпромисно изрече падре Грегорио — може би бихте пожелали да си уредим нова среща: да речем, за утре в четири часа следобед.
Кати кимна и грубо изрече:
— Много добре.
— Ще ви откарам обратно в селото, падре — предложи услугите си Рамон.
Тя за малко да падне от изненада, когато отчето прие предложението му и многозначително я измери над рамките на очилата си:
— Сигурен съм, че сеньорита Конъли иска да се върне в дома на Габриела. Става прекалено късно.
Без да дочака реакцията на Рамон, тя се извърна и пое към банята. Яростно започна да облича мокрите си дрехи, а накрая прекара нервно пръсти през разрошената си коса.
Отвори вратата и понечи да излезе навън, но се блъсна в Рамон. Той стоеше на прага, опрял ръце от двете страни на рамката на вратата и препречваше пътя й.
— Кати, той мисли, че така предпазва добродетелта ти от моите непочтени намерения.
Кати, която внезапно усети, че всеки момент ще се разплаче, промълви:
— Той дори за секунда не смята, че притежавам някаква добродетелност! Моля те, остави ме да си вървя. Искам веднага да се махна оттук. Аз… Уморена съм.
Тя подмина падре Грегорио, който чакаше Рамон до колата. Пълните й с вода обувки издаваха неприятен звук, мокрите й джинси бяха прилепнали към бедрата. Това неопровержимо доказателство за истинността на думите й преди малко предизвика одобрителната усмивка на отчето, но Кати му хвърли леден поглед и влезе в колата. По пътя той на два пъти направи опит да я заговори, но тя отговаряше троснато и едносрично.
Оставиха падре Грегорио в селото и потеглиха към къщата на Габриела. Петнадесет минути по-късно, когато Кати излезе от стаята си, преоблечена в сухи дрехи, завари Рамон да разговаря във всекидневната със съпруга на Габриела Едуардо. В мига, в който я видя, Рамон се надигна, извини се на домакина и помоли Кати да го придружи навън. Лошото й настроение, породено от държанието на свещеника, беше започнало да се оправя, но сега я тревожеше настроението на годеника й.