Двамата мълчаливо закрачиха към задния двор. Когато стигнаха до най-отдалечения край, тя се спря и се облегна на близкото дърво. Рамон сложи ръце от двете й страни. Погледът му беше напрегнат, устните — решително стиснати.
— Защо не се срещна с падре Грегорио днес, Кати?
Кати заекна:
— Аз… Аз… Нали ви казах, забравих.
— Когато сутринта наминах да те видя, ти напомних за този ангажимент. Как можеш да забравиш толкова бързо нещо толкова важно?
— Наистина забравих — повтори уморено тя. — Бях заета с покупките. Пазарувам вече четвърти ден. Опитвам се да купя всичко, от което можеш да имаш нужда в къщата ти.
— Защо винаги говориш за моята къща, вместо за нашата? — с раздразнение запита той.
— А ти защо вечно ме тормозиш с тези твои въпроси? — избухна тя.
— Защото когато ги задавам на себе си, стигам до отговори, които никак не ми харесват. — Рамон отстъпи назад, извади цигара и запалка от джоба си и запуши, като я гледаше през извиващия се цигарен дим. — Падре Грегорио е единствената възможна пречка за нашата женитба, нали?
— Така мисля — отвърна тя.
— Искам да зная нещо: смяташ ли да спазиш утрешната си уговорка със свещеника?
Кати отметна косата от челото си:
— Разбира се. Но ти трябва вече да си разбрал, че той не ме харесва, а аз лично го смятам за тираничен досадник.
Рамон неопределено сви рамене:
— Смятам, че е напълно естествено един свещеник да желае да се увери, че двойката, която ще венчава, ще успее да създаде добро семейство. Падре Грегорио иска само това.
— Той никога няма да повярва, че сме подходящи един за друг! Вече е решил обратното.
— Не, не е. — Младият мъж пристъпи към нея и тя направи крачка назад. Гърбът й опря в ствола на дървото. Напрегнатият му поглед се опитваше да прочете отговора на следващия въпрос по изражението на лицето й:
— А ти искаш ли той да реши, че не си подхождаме?
— Не! — прошепна Кати.
— Разкажи ми за първия си брак — рязко нареди Рамон.
— Няма! — Тялото й затрепери от гняв. — Никога не ме карай да правя това! Няма да го направя! Опитвам се да не мисля за него.
— Ако предишният ти брак наистина не е оставил белези в теб, би трябвало да можеш да говориш за него, без да изпитваш болка — отбеляза той.
— Да говоря за него? — избухна Кати. — Да говоря за него?!
Силната й реакция озадачи дори самата нея. Тя замълча, пое дълбоко дъх и се опита да сложи в ред обърканите си чувства. Отправи извинителна усмивка към Рамон, който я наблюдаваше така, както биолог наблюдава изследваната материя под микроскоп, и обясни:
— Не искам неприятните преживявания от миналото да хвърлят сянката си върху настоящето, а съм сигурна, че точно това ще се случи. Разбираш ли?
По устните на Рамон трепна едва забележима усмивка. Очите му погалиха изящното й лице.
— Разбирам — въздъхна той и нежно я притегли към себе си. — Освен това виждам, че имаш прелестна усмивка и че си много уморена.
Кати обви ръце около шията му. Чувстваше, че Рамон не е доволен от обяснението й, и беше благодарна, че поне за момента е решил да я остави на мира.
— Наистина съм малко уморена. Най-добре да си легна.
— Когато си в леглото, за какво си мислиш? — дрезгаво попита той.
Очите й игриво блеснаха:
— Мисля си в какъв цвят да обзаведем кухнята.
— Наистина ли? — Дъхът му нежно я погали.
Кати кимна с усмивка и на свой ред попита:
— А ти за какво мислиш?
— За изкупната цена на ананасите.
— Лъжец — прошепна тя, впила поглед в чувствените му устни.
— Жълто — промълви той, докато я целуваше.
— За ананасите ли говориш? — разсеяно измърмори, замаяна от целувката му.
— За кухнята.
— Аз мислех да бъде в зелено. — Сърцето й щеше да се пръсне от очакване.
Внезапно Рамон се отдръпна. Вгледа се в нея и замислено промълви:
— Сигурно си права. Зеленото е жив цвят и човек рядко се уморява от него. — Поведе я обратно към къщата. — Помисли за това, когато си легнеш.
Кати направи няколко стъпки напред, после се извърна и разочаровано погледна Рамон.
Равните му бели зъби блеснаха в мрака.
— А ти нещо повече ли искаше? Нещо по-добро, за което да си заслужава да мислиш в леглото?
Кати отново беше привлечена от сексуалния му магнетизъм. Рамон излъчваше някаква примитивна сила, срещу която не можеше и не искаше да се съпротивлява.
Дори кадифеният му глас сякаш я докосваше и галеше:
— Ела, Кати, и ще ти дам това, за което мечтаеш.
Протегна ръце и тя се отпусна в прегръдките му. Изпитваше необходимост да го увери, да увери и себе си, че всичко ще бъде наред. Целуна го с цялата страст, насъбрала се в нея. По тялото му премина тръпка. Ръцете му конвулсивно се стегнаха около талията й.